Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2009 11:14 - Омръзна ми тази зима
Автор: tili Категория: Други   
Прочетен: 2376 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 19.03.2009 11:22


Все чакам да чуя: "Тихия пролетен дъжд
                             звънна над моята стряха..."
Но все го няма и няма и затова си слушам това:"Summertime" в необичайно изпълнение.
Класика  в класиката с Максим Венгеров - слънчево момче и велик музикант и Гьора Фридман - пеещия саксофон. Как да не ти изгряват надеждите като знаеш, че по света
живеят и такива хора.
   Опитвам се да не забравя думите на папа Йоан-Павел ll "Не се страхувайте" !






















Тагове:   очакване,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bluebird - ...
21.04.2010 18:35
Tili,

ще ти разкажа една моя история от миналия август за дъжда, чувствата и малко въпроси с изкуствен отговор.

Започна да вали дъжд. Тихо, равнодъждно. Не знам дали има типове дъждове, но този дъжд е от онези, които спират мислите, времето, разрухата, днес, утре и не мечтите. Слушаш. Това е всичко. Изпитваш - може би безкраен? - комфорт към душата, хармония към дъжда и всичко, което той напоява. Колко е хубав разговора между мен и дъжда, който ненатрапчиво влиза през прозореца! Небето днес беше бледо, но не бледо сякаш е болно, а сякаш носещо една топлина ранима, чувствено-дъждовна, плуваща край теб. Целият ден като че ли нямаше време, особено чувство, не знам дали си го изпитвал.

Сега си спомних за последния август... разхождах се край близката планина. Имаше едни скали, красиви скали, от които се разкрива чудесна гледка към града. Спомням си, че небето в едната му посока се разкриваше залеза - слънцето огнено-жълто, облаците сиви-дъждовити. Това беше светлата част от небето. В другата си посока небето разкриваше ясни, тежки и дъждовни облаци и тук-там проблясъците на някоя светкавица. Буквално изпаднах в сетивен транс. Това беше тъмната страна на небето. И както може би се досещаш между тези две крайности беше хармонията и баланса. Може би беше нещо като плетен мост, без да виждаш наплетеното, но там имаше най-синьото, най-ясното небе, което бях виждала. Представяш ли си картината? И като щрих - гръмотевиците, които наистина те карат да подскочиш. Предпочетох да изчакам дъжда да спре, но той не спираше и не спираше... Вървях бавно, бързаше дъжда - за някъде - усмихвах се по детски. Да те вали дъжда е чувство, което не се забравя за дълго. Цялата бях мокра и щастлива. Най-хубавото дойде лягайки си - неусетно заспах, заедно с безбройните капки дъждец.

Все по-често се питам защо ние хората изваждаме чадър или слагаме качулка, когато ни вали дъжд или сняг? Веднага се сещам за 'извинението за човешката ни суетност', която сега ми се струва малко смешна. Дали има хора, които не харесват да ги вали дъжд или сняг, как мислиш? Аз не виждам и усещам нищо лошо в това да повалява понякога, но при мен има и друга страна - аз обожавам водата! Да я гледам, да си я представям, да плувам в нея, да я усещам в писането, да я създавам, да я сънувам. Тя е от малкото неща, които не ми омръзват. Когато плувам изпитвам лекота, гъвкавост и един поглед, който е deeply in love... Преди да се науча да плувам, много се страхувах от водата и само я наблюдавах. Може би в предишен живот съм била, бил, било водно създание. Ето, дори и сега се усмихвам и си представям как се гмуркам в нея. И като си помисля колко хора се гмуркат и скачат в нея - тя какво ли изпитва, как мислиш? Междувременно дъждът почти спря, само летящите капки нестихващо търсят тяхното си сухо място.
цитирай
2. tili - 1. bluebird - ...
21.04.2010 23:10
Странен е този коментар под постинг с едногодишна давност. И много навременен. Особено последната част за водата - като че ли мен оипсваш. аз също не обичам чадъри, обичам да шляпам в локвите, въпреки, че съм на солидна възраст, да не говорим за плуването или морето...
А в миналия август - трябва да видя. Моят блог е доста автобиографичен. Може да съм била влюбена, не си спомням, но си спомням един маратон с Емили Дикинсън през един дъждовен летен ден...
Чета блога ти - има интересни за мен неща. Приве!
цитирай
3. bluebird - ...
22.04.2010 00:01
Tili,

коментарът ми е автобиографичен и, да, малко е особен, но това ми изникна в съзнанието, докато четях поста ти. Обичам да чета отзад-напред, там където хората са пропуснали. Неразгърнатите страници са пълни с интересности, които ме вдъхновяват у интригуват силно.

Емили Дикинсън е интересна компания, приятна компания. Това ме навежда на мисълта за поезията на Шекспир, отново в последното лято.

И аз те чета - пишеш приятно и интересно, без излишни епитети и възклицания, които така бурно превземат мислите ни. Приветствия!

цитирай
4. tili - Да, хубаво е, че
22.04.2010 00:21
се открихме взаимно! Ще ми е приятно да общуваме понякога. Имам няколко наистина стойностни приятели тук. А Шекспир, особено в превод на Свинтила е ... Шекспир ;-)))
Лека нощ!!!
цитирай
5. bluebird - ...
22.04.2010 00:36
Tili,

наистина е хубаво - свежест е! Приятелите са много особен герой, но за тях някой друг път :-) - лека нощ с това:

http://www.youtube.com/watch?v=wJ7K2bNxByM
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 4622133
Постинги: 435
Коментари: 9213
Гласове: 41676
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031