Явно за много хора обединението между СДС и ДСБ е страшно, защото избирателят го разчита като правилно. Мартин Димитров се оказа по-костелив орех, отколкото предполагаха младостта и благият му вид. Той има воля и да се бори с вътрешната опозиция, и да не става жертва на типично седесарския едипов комплекс към Костов. Предизвикателството за Мартин е дали ще може да запази парламентарната си група, след като от нея се оттеглиха депутати, чиято активност се свеждаше до присъствие в парламентарния бюфет и до кръчмарски интриги.

На десния избирател дори не му пука как се понасят лидерите, той оценява това, че са надмогнали егото си - т.е., има шанс да помислят и за него. Разбира се, опитите за очерняне и дискредитиране ще продължат докрай, с надежда да отвратят десните избиратели. Но тук медийната пушилка по въпроса май ще изиграе лоша шега на организаторите си, защото те забравят, че все пак сините, макар и разочаровани от политиката, са мислещи хора, които се ориентират в манипулациите. А колкото до Костов - едва ли има повече разочаровани от него извън някогашните симпатизанти на СДС - тези от 1997г. Те и го мразиха, и гласуваха за царя, и пасуваха. И ако сега му дадат доверие, то ще е защото той показа, че има воля и съзнание за мисия. А за да си някой в политиката не е важно какво говориш, а какво ти стиска да правиш. Костов беше единственият български премиер, който смееше да каже „не" и на Русия, и на САЩ, когато това е в интерес на България. Нещо, което никой не посмя преди него и никой не смее досега.

Лошата новина за редачите на политически пасианси е, че ако коалицията СДС - ДСБ успее, ще обърка плановете им. Защото не е тайна, каква задача поставят реалните властници пред следващото управление: да се справи с кризата, да ни изчисти лицето пред ЕС и да намали омразата на българина към политиците. Намерена е идеалната формула - широка коалиция между първата и втората политическа сила (БСП и ГЕРБ) и експертно (програмно, за национално спасение или с друг етикет) правителство. Емисари на БСП и ГЕРБ вече събират експерти из страна и чужбина (грамотни и амбициозни люде, останали без работа в кризата, не липсват) и изобщо не се притесняват, че банката им кадри е обща. А обединените десни ще разбъркат пасианса, защото поне за пред Европата бат Бойко ще трябва да се коалира първо във формат ЕНП, а не с БСП.

Това задкулисните играчи не искат да се случи. Затова в медиите всеки ден се пише за разни „десни" лидери и „десни" партии с микроскопичен електорален дял, затова всяка проява на Яне Янев се отразява като реч на папата в католическа страна ... Затова димът се спуска пред истинските събития в политиката. За първи път от осем години може да се обърка пасиансът на кукловодите и думата да имат истински десни хора, а не политически мюрета като НДСВ или ГЕРБ. За първи път от осем години мислещите десни хора - тези с идеала от началото на промените (може би леко поомачкан и по-прагматичен), имат надежда да сбъднат желанието си и да оставят на децата си една по-добра България. Те имат шанс сега. Неголям, но шанс да бъдат фактор в политиката. Доколко ще се сбъдне, зависи само от тях.

Извадката е от статия на Ганка Балканска в bg.history , публикувана днес.