Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 11:26 - Моите любими кучета 3
Автор: tili Категория: Други   
Прочетен: 2974 Коментари: 24 Гласове:
11




Разказът продължава

И така - животът си течеше гладко и весело. Двете ни кучета бяха много забавни, особено докато Бари беше по-малък. Но - порастна и започна да се заглежда в Лъки с един по-особен интерес. Тя, обаче не даваше и дума да стане за нещо повече от братски отношения. Оголваше зъбите и му ръмжеше страховито, а той стоеше навел виновно глава и с подвита между краката опашка. На всичкото отгоре тази проклетия си намери и ухажор, с който се оттегляше в съседското си имение и там се забавляваха под носа на горкото ми момче! А ухажорът беше един нисък и грозен набитак, най-нахалният махленски помияр. Бари го лаеше басово и ми тъпчеше цветята покрай оградата, но не можеше да се провре оттатък поради ръста си.

 Положеният срок измина и Лъки роди три сладурчета. Отново бебета, вълнения, къщата живна. Приличаха на майка си по окраска и чаровни петна, но бяха взели ръста на баща си - нисички, но сладки и с нейните очи. Лъки скитосваше по улиците, а Бари наглеждаше малките като бавачка. Лесно им намерихме стопани и редът в къщи постепенно се възстанови. Прибрах разхвърляните по двора играчки и разкъсани вестници, пооправих си цветните лехи, зарових  десетина изкопани дупки - красота!

Д-р Пеев идваше в къщи да преглежда и ваксинира кучетата. Още като чуеха колата му да пресича Околовръстния и двамата се изпокриваха, особено Лъки. То беше двучасова разправия докато я кандардисаме да стои мирна поне пет минути! С ужас очаквах следващото й разгонване, очакваше го и любовникът, защото пак взе да се навърта около оградата, но Лъки още му се зъбеше. И тогава д-р Дулитъл й прасна една инжекцийка, която реши въпроса за години напред. Не зная как се случи, но е така!

След време Марио взе да вика:
- Лилка, това магаре няма ли да го женим?
И започна да води разни елитни кучки, коя от коя по-хубави и съблазнителни. Стояха у нас по няколко дена, за да се опознаят, създавахме всякакви най-благоприятни условия, но резултат - никакъв! Бари не ги поглежда, а Лъки беснее от тая женска инвазия в царството й. Така си останахме без поколение от него. Не и не!!!

Дойде демокрацията и в квартала започнаха да се появяват нови хора, нови къщи, пазени от нови породи кучета. Ротвайлери, каракачанки и добермани, и какви ли още не. Лъки ходеше да се запознава наред и да си казва мнението през оградите. Особено много се намразиха с една новосъседска ротвайлерка на име Тара, която живееше с каракачанеца Бобо. С едно рязано ухо! Травмиран от ранно детство, мрачен и нещастен.
Стопанинът им ги разхождаше по нашата улица, но не ги владееше много - много. Постоянно се измъкваха от ръцете му. И - един пролетен ден чух страшна разправия навън. Поглеждам отгоре и краката ми се подкосиха! Тара, захапала Лъки за врата, натиснала я в една улична локва и от време на време я размята като парцал! Тара мълчи и стиска, Лъки квичи като разпрана! Бобо стои отстрана и гледа, а съседът се чуди как да ги разтърве. Събра се махалата, но - нищо! Бой, дърпане, команди - не! Не пуска ротвайлерът и това е!  Бари - стои и вие отвътре до вратата на двора, всички кучета лаят - лудница! Тогава един работник от близкия строеж извади един маркуч, поля двете драки с вода и Тара пусна Лъки, която стана, изтръска се от калта и бързо се шмугна в къщи. Бари използва момента, изкочи навън и нападна Бобо. Не повярвах на очите си! Нашата овца тръгна да се бие! Бие се като гладиатор, отъркаля каракачнеца в калта и го захапа за врата. Оня моментално се обърна по гръб и вирна лапи, за да покаже че се предава. Бари стъпи с предните си крака на гърдите му, вирна муцуна и нададе страховит победен вой! Цялата тази сцена се разигра толкова светкавично, че никой не можа да реагира. Накрая тълпата избухна в аплодисменти. Нашият кавалер отмъсти за дамата на сърцето си ;-))) И в крайна сметка - никой не пострада.

Само аз, защото с ужас натиснах Лъки на чешмата да я измия и да видя ще оживее ли от раните си. За мое учудване, след като отмих пластове кал и кучешки лиги, не намерих никакви рани. Нито драскотина! А Лъки реши, че трябва да ми се разсърди, къпана се отъркаля в прахоляка и се изнесе на вилата си.

От смъртоносната кучешка схватка оцеля, но не можа да оживее доста по-късно от хорската злоба. Минаха няколко години и Лъки отново и ненадейно роди кученца от същия ухажор. Раздадохме ги, но нещо ме накара да оставя едно сладко мъжкарче, което
най-много приличаше на майка си. Нарекохме го Малкото. Такова си остана - малко.Години след това ме гледаше с очите на майка си.Много си го обичахме! То беше детето на Лъки. Един
нещастник от съседна улица се забавляваше да дразни кучетата през оградата и когато го срещнеше на улицата Лъки го лаеше докато премине покрай нашия двор. Този 50 годишен кретен се озлоби и не зная как я отрови. Тя не взимаше храна от вън, но - случи се. Умря в ръцете ми много бързо. Не помогнаха нито мляко, нито активен въглен. Погребахме я в полето и дворът ни осиротя. Изродът се беше похвалил в махалата и си навлече всеобща омраза, а по-късно и сериозно пострада, но това е друга история.

 Бари започна да линее и да се залежава. Отслабна, виеше по цели нощи. Д-р Пеев го прегледа и каза, че има порок на сърцето, но още не правели такива операции на кучета. То тогава нямаше и бинтове по болниците...
Сърцето ми се късаше. Кучето отказваше храна, плачеше и чезнеше от мъка по изгубената си любов. Почти нищо не можеше да се направи. Лекарства, инжекции, глюкози, молби, увещания - не помогнаха. Вече живееше вътре в ателието на мъжа ми. Нямаше сили да излиза дори.Така го намерихме една сутрин - легнал близо до вратата да чака Лъки.

Понякога ги сънувам и вярвам, че са заедно някъде в кучешкия рай !!! Моите любими кучета !





Тагове:   Моите,


Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariani - :(
16.09.2009 11:35
Ех..много ми стана мъчно, надявах се историята да има хубав край и до като чаках продължението си представях двете кучета..Дано да са заедно!
цитирай
2. tili - mariani,
16.09.2009 11:42
сигурна съм, че е така - заедно са! Всички, които се обичат тук са заедно горе ;-))) Благодаря ти за търпението!!!
цитирай
3. compassion - Много интересно пишеш
16.09.2009 11:50
и с разбиране на душите както на хората, така и на кучетата. Благодаря ти за разказите! И не тъгувай. Сигурно е, че те са сега заедно и по-щастливи, отколкото бяха на земята. Сигурно си говорят за теб какъв невероятен човек си.... кучетата познават кой е зъл и кой е добър човек.
цитирай
4. tili - compassion,
16.09.2009 11:59
ти нямаше да имаш такъв ник, ако ми беше казала друго!
Не тъгувам, но малко си поплаках докато пишех. Светло!
Да, познават те и всичко чувстват ;-)))
цитирай
5. hel - Просълзи ме.
16.09.2009 12:29
И моята котка не мога да я прежаля...
цитирай
6. lubara - Поздрав!
16.09.2009 12:39
Ех, tili , и мойте две Фоксита не живяха дълго. Първото една люта зима, на вилата, а второто беше нагризало някакъв плъх, и така си заминаха. Синът ми беше много привързан към първия Фокси, аз пък към втория.
цитирай
7. sphinx - Просълзи ме! НАИСТИНА!!!
16.09.2009 12:51
Просълзи ме! НАИСТИНА!!!
цитирай
8. tili - Е, Любо,
16.09.2009 12:57
Лъки си живя 11 години, което за нейния стил на живот си е направо дълбока старост. И кола я беше бутала, и Околовръстния пресичаше своеволно и непрекъснато се забъркваше в какво ли не! Виж - горкия Бари си отиде по-рано от разбито сърце. С любовта шега не бива ;-)
цитирай
9. tili - Съжалявам за котката ти,
16.09.2009 13:02
hel! Зная какво е да изгубиш любимо същество!
цитирай
10. tili - И моите очи са
16.09.2009 13:05
все на мокро място, sphinx ! Какво да се прави - чрез блога поне може да стигне и до тях, че не съм ги забравила !!!
цитирай
11. katan - Тили!
16.09.2009 15:54
Дойдох тук с намерението да прочета нещо забавно, но си тръгвам разплакана...
И за двамата - за Лъки,убита от някакъв нещастник и за Бари, отишъл си с разбито от мъка сърце...
цитирай
12. tili - Но пък какъв
16.09.2009 16:01
джентълмен беше Катански! Превъзходен! Не тъгувай !!!
цитирай
13. chinaware - tili ,
16.09.2009 17:18
Благодаря за споделеното. Всеки ,който е гледал животно - и най - вече куче, знае как се тъгува , когато идват подобни моменти.
Имахме си и ние едно синеоко сладурче от канадски произход, с рижи мигли и опашка като флаг на пиратски кораб. Изяждаше ни шунката и тортите , а името му беше доктор Ларсен Пачев.
Липсва ни . . . . .
цитирай
14. lagrima - Когато прочетох първата история ми ...
16.09.2009 19:11
Когато прочетох първата история ми веше весело и даже ми напомни на книгата "Марли и аз",има и такъв филм,но книгата е невероятна.Щях да ти препоръчам да я прочетеш,но след последната ти истирия,се замислям.Ще се натъжиш много.И аз преди доста време имах куче и когато дойде момента да се разделя с него ми беше много тежко.
цитирай
15. ivana59 - ... tili!
16.09.2009 20:16
Как да ги забравиш...?! Душички прекрасни...

цитирай
16. tili - Няма как, Ивана!
16.09.2009 22:03
Това е животът ми !!!
цитирай
17. tili - chinaware, затова
16.09.2009 22:05
написах тези историйки, защото всеки вижда в тях нещо за себе си. Като поезията ти прекрасна ;-)))
цитирай
18. tili - lagrima,
16.09.2009 22:09
не съм чела книгата, но съм гледала филма "Marley and me". Какво ли не се случва, но това си е моята история;-))
Ще прочета и книгата , благодаря ти !
цитирай
19. libertybell - tili,
16.09.2009 23:08
сигурна съм, че са заедно в кучешкия рай!
Благодаря ти за проникновения разказ. Четях и си мислех за любимото ми коли Сара... Минаха почти осем години откакто ни напусна, но не минава ден без да си спомня за нея. Толкова много я обичах.
цитирай
20. tili - libertybell,
16.09.2009 23:12
Сигурна съм, че и Сара е там и си спомня за теб!!!
цитирай
21. palisandar - Понякога ми се струва, че мярвам ...
16.09.2009 23:58
Понякога ми се струва , че мярвам Франк Розовоносия. Свит като галактика. Подремва, едва отваря око, лапката му се свива и разпуска. Въздъхва. Той или аз е спорно.
цитирай
22. tili - Все някъде там се
17.09.2009 00:01
сливаме, palisandar! Ти или той - галактически близнаци...
цитирай
23. inel379 - О, Тили! Разплака ме!
25.09.2009 18:22
Кучетата често са по-добри от хората!
Подобен комшия отрови нашата Чайка, преди години. Никога не я забравихме, а аз така и не успях да разбера това злорадство!
Толкова нежност събуди в мен прочетеното и мили, много мили спомени...
Благодаря от душичка и сърце!
цитирай
24. tili - Поне спомените
25.09.2009 20:09
остават, Инел, не плачи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 2713830
Постинги: 434
Коментари: 9207
Гласове: 41226
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930