Verbum caro factum est (Словото стана плът)


 
Една от емблемите на сръбската литература, Милорад Павич, е починал на 80-
годишна възраст от инфаркт на миокарда. Авторът на “Хазарски речник” и
“Вътрешната страна на вятъра”, редом с Габриел Гарсия Маркес, се смята за
една от иконите на модерността и магическия реализъм на ХХв, а заедно с
нобелиста Иво Андрич формира може би най-прочутото сръбско литературно дуо.

Павич е експерт по сръбска литература от ХVII-ХIХв. Преподавал е в редица
университети, сред които и Сорбоната и Виенския. През 2006 СУ “Св. Климент Охридски” му присъди титлата Доктор хонорис кауза.

Милорад Павич (1929) беше професор по история на сръбската литература и
история на културата в Белградския университет. Още с първия си роман
Хазарски речник (1984) се превръща в световна знаменитост. Автор е на" Пейзаж, рисуван с чай"(1988)," Вътрешната страна на вятъра, или роман за Хера и Леандър" (1991), "Последна любов в Цариград (1994) "и др. "За мое удивление - казва Павич - книгите ми са преведени 66 пъти на различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография."

по материали от Internet

Книгите на Милорад Павич са образец на хипертекстуалното, т.е. нелинейно четене, характерно и за ползването на Internet.
Например разказите в"Стъкленият охлюв". За да се насладиш на текстовете му не е необходимо да започнеш от началото и да стигнеш до края.
Това правя сега - предлагам произволен подбор от негови работи и мисли, които ми допадат. Смисълът е ясен.


"Хазарски речник“ е първият роман на сръбския писател и специалист по сръбска литература Милорад Павич, публикуван през 1984 година и претърпял впоследствие множество издания и преводи на различни езици, в това число български (1989, 1999 г.).
Повечето герои и събития, описани в книгата са напълно измислени, както и културата, приписвана на хазарския народ. И въпреки че някои от персонажите са
исторически личности, романът всъщност е многопластова художествена „мистификация със средновековен дух“ и трудно различим в традиционния смисъл на думата сюжет.

 Уикипедия


 Цитати от Червената книга

    * „Свикнах с мислите си като със своите рокли. Винаги имат еднаква обиколка в кръста и аз ги виждам навсякъде, дори по кръстопътищата. И което е най-лошо, от тях вече не се виждат кръстопътища“
 — Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 27

    * „Един от сигурните пътища в истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която расте твоят страх.“
— Никон Севаст, статията „Севаст, Никон“, стр. 67

    * „Една чаша е много, две са малко.“
— Анастасия Сук, статията „Сук, д-р Исайло“, стр. 79

    * „Твоите дела не са угодни богу, но твоите намерения са.“
— Ангелът, присънил се на хазарския каган, статията „Хазари“, стр. 93.
Тези пророчески думи стават причина за Хазарската полемика и преминаването на хазарите към друга вяра

    * „ ...който иска да завладее крепост, трябва най-напред да завладее своята душа...“
— Принцеса Атех, статията „Хазарска полемика“, стр. 98

    * „Вярата не се проси, а се получава с меч“
— Хазарският каган, статията „Хазарска полемика“, стр. 98

 Цитати от Зелената книга

    * „Разликата между две да може да бъде по-голяма, отколкото между да и не.
— Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 110

    * „Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките. Тежко̀ на онзи, който посоли черешите или залее сладкиша с оцет...“
— Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 111

    * „Защото в истината може да се намери само онова, което е сложено в нея. Но това съвсем не е малко — в истината има място за всичко.“
— Ябир Ибн Акшани, статията „Масуди, Юсуф“, стр. 135

 Цитати от Жълтата книга

   * „Когато се сражават двама войници, побеждава онзи, който по-дълго лекува раните си.“
— Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 166

   * „Всички пътища водят към Палестина, нито един не води от нея.“
— еврейска пословица, статията „Халеви, Иехуда“, стр. 219

    * "Всеки от вас води своята мисъл след себе си на разходка като маймуна на връвчица. Когато четеш, винаги имаш две маймуни: една своя и една чужда. Или което е още по-лошо, маймуна и хиена. И внимавай кому какво ще дадеш да яде,
защото хиената не яде същото, което яде маймуната..."
- финал на предговора към "Хазарски речник",

    "...Бъдещето е огромен континент, който ние тепърва трябва да открием, може би Атлантида. Там не важат парите, които ние използваме. Не важат дори и нашите погледи. Бъдещето ни вижда нас само когато се усмихнем или заплачем.
Иначе не ни познава."

"...Отново беше на кръстопът и отново се молеше на Хеката, богинята на Луната:
"Боя се от празните градини, изгубени в моето сърце, до които не знам пътя. Защото не избирам аз птиците, които да кацнат на тях, и моите спомени стават по-стари от мен, потъват в миналото и нямам власт да ги задържа..."
Тогава проумя, че в човека най-бързо старее потта, а най-бавно старее душата."
Из "Шапка от рибя кожа"

"– Всички ние сме зидари – казваше обикновено след вечеря дядо му Чихорич, – ала ни е даден особен мрамор за зидане: часове, дни и години, а сънят и виното са хоросанът. Всички ние сме зидари на времето, гоним сенките и хващаме
водата за пъпа; всеки зида своята къща от часовете, всеки прави своя пчелин и събира своя мед от времето, носим времето в мехове да ни разпалва огъня.
Както в кесията са смесени жълтици и медни грошове, както бели и черни овце, тъй е смесен при нас белият и черния мрамор за градеж. И тежко томува, комуто медта гълта златото в кесията или нощите дните изяждат. Ще зида по никое и
никакво време..."
Из "Вътрешната страна на вятъра"

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич


 

Ето затова харесвам блога, защото научавам за различни автори, за които ме е срам да си призная не съм чувала. Благодаря, че те има !

Днес научавам само тъжни вести!
Бог да Го прости!

ако ти допада този тип писане на първо време потърси из Нета и след това ще си решиш... Завиждам ти за насладата на първия досег ;-)))

какви други тъжни вести? Не съм попадала. Усмихни се!!!

И аз ти благодаря, tili!
Иначе на Милорад Павич - Лека му пръст! Беше исполин!

Важното е да вървим срещу страховете си и да става каквото ще ! Привет на Родопите ;-)))

защо този постинг не е на първа...

защото аз не пиша за първа, а за сродни души ;-)))
Радвам се, че намина!!!

попаднах в твоята публикация, открих преди 3-4 години Милорад Павич за себе си, по същото време залитнах силно по Маркес , чета много бавно хазарския речник, от година време, връщам се, правя големи паузи и пак

голям

автори, независимо дали пластовете са културни или психологически. Радвам се, че съм съвременник именно на такива писатели, Мартичка !
Радвам се, че го почете с присъствието си ;-)))