Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2010 11:11 - Can you hear me? You are free now!
Автор: tili Категория: Други   
Прочетен: 10919 Коментари: 19 Гласове:
34


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Морето, ах морето!
To e нейната страст, нейната нежност, нейната сила, поне една четвърт от земните й дни... Морето през всички сезони. Огледално и ласкаво, бурно и страшно, синьо, сиво и зелено. Чисто, мръсно, с мазутени петна, с водорасли, със сребърни медузи, с ята рибки и миди по брега. Една зима дори вълноломът към Морското училище беше замръзнал. Винаги е прекрасно и различно.
Риба, миди, памид, рибена чорба на таляна. Доси Червения, Черкеза и още десетки мили приятели от града на спасението - Аполония. Топлите  дрезгави гласове на мъжете, печалната нежност в погледа на жените, античния гръцки на бабите...
Ходи там сама или с компания, различна, но и доста постоянна през годините.  Отскача до него с повод и без повод, по работа и без работа или просто "на курорт".Безкрайни лета...Каквото и да се крие зад тази дума, за нея не означава "почивка".
Каква почивка на морето! Има толкова нещо за вършене, само 24 часа никога не стигат! Да види изгрева, прибирайки се за сутрешната дрямка, после да се разсъни с едно хубаво скачане от скалите на Паликарето, лениво да се попече за тен.
Да поклюкари с приятелките, докато мъжете се гмуркат за кефали, а децата скубят миди от плитчините из скалите...Незабравимите следобеди в китните дворчета, кафенце и сладко от смокини!
Трябва и да се поскита из созополските сокаци, да се драсне някоя скица... Да погледа морето от скалите - дълго, дълго, докато се слее с него. Има да се събират миди в заливчето Кутра, да се пийне чудна водичка от чешмата на Курнята, пак да се поплува... После да се понакипри, за да пие едно привечерно с компанията на Пъци бар. Или пък да се закротят двамата на ледено бяло и хапки с хамсийка при бай Нико. Да се държат за ръцете в хладния полумрак и да се гледат в очите без думи, седнали под препарираните океански чудовища. И вкуса на оня созополски копър - див, остър, леко анасонов... Още го усеща на устните си, запечатан от целувките, вижда зелените очи, чува думите - изречени и неизречени. Китарата на плажа тихо стене, огънят догаря, луната изгрява. Плуване, плуване по лунната пътека - до хоризонта и оттатък - до седмото небе. После - поход през пясъците на лозята в тъмното до дискотеката на Каваците. Танци, докато изгрее слънцето. Уморено и обратно в Града покрай заспалата още градина.
Ветрецът донася оня неповторим лъх на утринна солена свежест, водорасли, вечност...
Ранобудните рибари диплят и подготвят оранжевите си мрежи, безкрайно проточени  по  улицата. Риболовът започва в 5. "Добро утро, успешен и добър улов!" " Помага Бог"
Някои ще подремнат 2-3 часа,  други излизат в морето на работа. То приема всички, обича всички, на всекиго дава това, което му трябва. Емоция, сила, любов, красота, препитание - всичко е  вплетено в неговата магия!

Дава, но и взима. Казват, че на 26 август - в деня на Аполон - морето иска жертва. Езическите богове не са милостиви. Взимат си своето, където и да се намира то.
  Така е - тя се убеди в това след много години.
 

  Сега пак е утро, тя е в Бургас. Преминала е покрай приветливата шарения на "Богориди", през чудния парк и стои на върха на безкрайното стълбище до старото казино. Ремонтират го. Бумтят машини, хората си работят, но тя не чува нищо.

Гледа, гледа морето! Уж е същото, но - друго. Градско море е това - грамаден залив, сгради, капани, мост, кула, големи кораби в далечината...
 Стъпалата са 159, слиза тичешком и стъпва на
пясъка. Не е черен - златист и нежен е, приятно се сипе между босите пръсти. Просветват мидички царици...
Тръгва към водата и по навик се оглежда. Чудо! Тя е сама! Без огромната жълта плажна торба, пълна с какво ли не - за всеки случай. Няма го и него, натоварен с чадър, лодки, дюшеци и помпа-жаба, няма ги децата с пояси, топки, федербали,
кофички, плавници, шнорхели и маски.
Никой не й маха от приятелски чадъри...
Никой не прави пясъчни замъци. Никой не прави пирамиди и маймуджулъци във водата...Многолюдният катун е изчезнал! Къде стеее??? Ехооо... Не!

Това е било в друг живот. Сега е сама. По развята муселинена рокля, торбичка и джапанки. Носи само необходимите дреболии - телефон, парео, книга... Дори няма документи. Не познава никого, тя е никой тук. За пръв път идва на този плаж.
  Усеща се някак лека, празна, свободна, безгрижна. Сама!
От това място няма спомени.

Настанява се отдясно на моста, където няма спасители с досадни свирки. Бързо, бързо!!!
Бързо се измъква от роклята, две, три крачки и - във водата. По-топла е от тази в басейна, солена, нежна като коприна. Блаженство! Тази вода е жива! Минава плиткото и се отпуска.Нещо става. Краката й изчезват, вече няма с какво да ходи, може само да плува. Хайде, давай! Навътре, покрай шамандурата, покрай моста, отвъд кулата. Малки медузки и ефирни водорасли лекичко я докосват. Приятно е - тя е една от тях, това са приятелчета. Плуват си заедно в родната стихия. Глъчката на плажа остава далече. Ляга по гръб, почти се унася, морето нежно я люлее... И изведнъж - в оранжевата светлина над затворените й очи прелита тъмна сянка. Поглежда - корморан.
Кацнал е на два метра от нея във водата,
поклаща се, протяга дългата си шия и я гледа с огромно кръгло око. Дали не е нарушила границите на ловното му поле? "Здравей" казва тя за всеки случай, за да покаже, че е приятел и отплува на десетина метра.

image

Той
излита и започва да кръжи над нея. Малко е притеснително, защото е сама, далече от многолюдието. Той се гмурка, хваща си рибка,  поглъща я и пак каца близо до нея. Някакъв гларус се опитва да се присъедини към тях, но корморанът
му изгъргорва нещо и оня отлита. Досадник!
Малко е страшничко, защото клюнът му е доста
дълъг и остър, но тя започва да изпитва  доверие.
Решава да се върне на брега. За всеки случай - все пак е непозната дива птица. Плува бавничко и мързеливо, приближава кулата. От нея скачат наперени пубери, девойките пищят отгоре.
Цивилизация, веселба, глъчка. Корморанът лети над главата й, съпровожда я на двайсетина метра от брега. Тя излиза, а той каца на близките скали. Стои си там.

image

Това се случва и на следващия ден и на по-следващия - докрая. Тя учи малката красавица Алия да плува, той лети отгоре и гледа с кръглото око. Пази ги. Всеки ден е край нея, никога не се приближава много, но и не се отдалечава, когато е
във водата. Излъчва сигурност, а тя е спокойна и дори щастлива. Като че ли вече не е сама. Като че ли усеща някакво присъствие. Дали пък не е ... Не може да види добре цвета, но си представя, че кръглото око е зелено.  Хубаво е, толкова е хубаво!!!

image


^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
******************************************


26 август - денят на Аполон. 5 години от тогава. Казват, че боговете си избират най-прекрасните...

Зная, че ще се срещнем някога там, всичко зная! Не се тревожа за това. Вярвам! Вярата ми дава сили да се справям със земните си дела без страх.

Само не зная кой ми прати този крилат пазач това лято, когато плувах сам сама в непознати води.
 Дали не беше ти???


Първата снимка е моя. Кормораните са от Интернет.




I am sailing, I am sailing,
Home again аcross the sea.
I am sailing, stormy waters,
To be near you, to be free.

I am flying, I am flying,
Like a bird cross the sky.
I am flying, passing high clouds,
To be with you, to be free.

Can you hear me, can you hear me
Thro the dark night, far away,
I am dying, forever trying,
To be with you, who can say.

Can you hear me, can you hear me,
Thro the dark night far away.
I am dying, forever trying,
To be with you, who can say.

We are sailing, we are sailing,
Home again cross the sea.
We are sailing stormy waters,
To be near you, to be free.

Oh lord, to be near you, to be free.
Oh lord, to be near you, to be free,
Oh lord.






Това е нашата песен. Зная, че я чуваш сега. Call on me!!!!!!!!


 


Тагове:   me,


Гласувай:
34
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Поздрави, tili ! Благодаря!
26.08.2010 12:34
Останах без думи, без дъх, но със твоя постинг в блогрола си.
цитирай
2. lubara - Поздрави, отново го прочетох, някаква мушица влезе в окото ми...
26.08.2010 12:42
Някой ден ще плуваме заедно на Каваците, нали, Тили-Лили?!
цитирай
3. sarcezlatna - силна прегръдка, обична и слънчева!
26.08.2010 12:57
наминах да помълча до теб!...
:*
любовта е чудо и не свършва, приема нови форми на видимост в света, за да усещаме топлината от присъствие.
цитирай
4. ckarlet - Усетих ветреца, който донася оня ...
26.08.2010 12:58
Усетих ветреца, който донася оня неповторим лъх на утринна солена свежест, водорасли и вечност...
Нека винаги имаш и тази вяра, която да ти дава сили да се справяш със земните си дела без страх!
Прекрасен постинг, Тили, на фона на много любима моя песен!

цитирай
5. miaa - Поздрави за хубавите мигове, Tili! ...
26.08.2010 13:59
Поздрави за хубавите мигове, Tili! Удоволствието е изцяло мое!
цитирай
6. panazea - Много нежно ,
26.08.2010 17:06
но и тъжно!
цитирай
7. elpidaa - тилинка. . . !!! прегръщам те!!! ...
26.08.2010 17:42
тилинка...!!! прегръщам те!!! силно!!!
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Тили, никога не си писала толкова хубаво,
26.08.2010 19:38
направо загубих ума и дума за няколко минути, какво нещо е живота и колко тъжно е когато загубим завинаги любим човек. Тази птица сигурно е пратена от него да те пази. Бъди силна както до сега.
цитирай
9. tota - Нямам думи!
26.08.2010 20:51
Прегръщам те силно!! Лили, Лили...
цитирай
10. razkazvachka - ааа, тука ще се чете подробно утре -
26.08.2010 21:07
сега само ще чуя разбойника с песента любима!
цитирай
11. mmagy - Със сигурност, Тили, със сигурност ...
26.08.2010 22:19
Със сигурност,Тили,със сигурност я чува.....и корморана....
Светла му памет!
цитирай
12. tili - Моля да ме извините, но този път
26.08.2010 22:38
няма да мога да отговоря на всеки поотделно. Не се обиждайте, зная че ще ме разберете!
Сърдечно благодаря на всички приятели, които споделиха преживяванията ми и намериха думи за кураж и утеха. Зная колко е трудно това, затова съм ви искрено признателна!!!
Благодаря!!! Бог да ви благослови!
цитирай
13. inel379 - Морето! Морето, мила!
27.08.2010 03:01
Тази синя магия - дълбока и мъдра!
Земно вдъхновение на твореца, който не спира да ни изпраща своите послания и дава надежда на очакванията ни за красота и добро!
Приятелството е сила, която гони самотата ни и осмисля същественото в живота ни!
Съпреживявам болката! Чувам музиката! Колко много нюанси...
Духът на любовта е жив и ни пази!
Бъди благословена!
цитирай
14. анонимен - :)
27.08.2010 08:12
Привет, Тили!Много хубав разказ за "нея":), морето, и житейската филсофия...Малко и тъжно ми стана, но лъха и спокойствие:).Няма нищо случайно!Това което си почувствала - това е истината!
Поздрави на теб, и близките ти:)
цитирай
15. iliada - Добър ден ,Тили!:)
27.08.2010 10:21
Страхотен разказ и докостваща песен !
Прегръдки!
цитирай
16. razkazvachka - За птицата със зеленото око и за всички приятели -
27.08.2010 11:22
към които някой ден ще се присединим, когато се научим да летим...
Тили, прекрасно е да има някой да ги припомня - издърпваш светове от обич и... живи сред поизморените плувци...
Поздрави!
цитирай
17. katan - Развълнува ме много, мила Лили!
27.08.2010 15:27
Един великолепен разказ за едно време ...
А за корморана - сигурна съм, че е бил зеленоок и неслучайно ти е правил комния ...
цитирай
18. mamas - Без думи съм, Лили...
06.09.2010 12:07
Разбирам какво е бил (и все още е) този човек за теб.
Прегръщам те с обич!
цитирай
19. gkowachew - Написала си нещо,
19.04.2011 19:20
което ме грабна и разтърси! Нямам повече думи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 2675797
Постинги: 434
Коментари: 9207
Гласове: 41216
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031