Постинг
22.04.2012 04:00 -
Малтийските съкровища
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 18188 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2012 04:59
Прочетен: 18188 Коментари: 37 Гласове:
41
Последна промяна: 22.04.2012 04:59
Встрани от големите музеи и масови атракции на Малта се намират две истински съкровища - Casa Rocca Piccola и Teatro Manoel. За малко да ги подмина.
.Дните си минаваха и умората от моите безмилостни дневни програми се натрупваше неусетно. Нали знаете този момент, когато преситени от впечатления, ви се струва, че дори и прегръдка със златната маска на Тутанкамон не може да ви изкуши. Душата зажаднява за спокойствие, притъмнена зала,божествена музика и блажена почивка за изтерзаните от скитосване глезени.
И така - една сутрин, както си пиех кафето и преглеждах малтийски новинарски сайтове, видях анонс за концерт. Валета се сдобила с клавесин (harpsichord). Голяма културна новина! Не било арфа (harp), Чайче!:))) Така става, когато чета само първите букви. Бързата кучка....Та направих цял каламбур с нещастните островитяни, дето си нямали арфа. Пусто континентално високомерие! Посипвам си главата с пепел:) Ама пък и чембало да си нямаш...
Купихме незабавно два билета On Line от най- евтините по 10Е, защото не бях сигурна дали си заслужава и ще останем ли до края. Ето пак - откъде това напомпано самочувствие? От невежество за чуждите възможности, разбира се.
Добрее, а до вечерта - какво? Стегни се! Почивка - на оня свят!
Айде пак у Malta heritage.И гледам нещо, което съм пренебрегнала. Каза Рока Пикола. Отворих им сайта и онемях! Трябва да се види незабавно!
Отивам във Валета, препускам по "Република", дори едно сладоледче не хапнах пътьом и - право там.
Автогарата на Валета с новите китайски автобуси.
Пътьом показвам каквото виждам. Финикийците още са си тук, а сецесионът не е подминал и това древно място.
Минава се през главната порта на Валета, която се реконструира от китайци.
И площадчета на гърба на St.John CoCathedral. Тук е хубавият сладолед и едно чудно кафене на мегдана, но няма време.
Още 200 метра и пристигам.
На вратата виси табела, че днес посещението за палацото е от 2 часа. Сега е 1,30.
И пет метра по-надолу - две масички на тротоара и гледка към Форта Ст.Елмо. Краката си ме болят. Пък и с нови сандали се бях издокарала... Сядам, поръчвам си биричка и - кеф!
По едно време - гледам, събраха се няколко души пред входа, влязоха и изчезнаха. Аз си зарязах бирата и бегом - вътре. След мен сложиха веригата. Билетът - 9Е. Плащам го и питам дали мога да ида да си платя бирата. Можело. Притесних се момчето да не помисли, че съм му избягала със сметката. Отивам - бирата я няма на масата. Влизам вътре и малкият ми вика "Прибрах ви бирата, Мадам".И я вади зад бара. Боже, какви хора! Островитяни:) Аз - нещо като бай Ганю с килимчето на будапещенската гара:)
И така - стига с мен. Влизаме в палацото.
Дворът е малък, но прекрасен
Каза Рока Пикола (Casa Rocca Piccola) във Валета е единствената останала частна благородническа резиденция в Малта.
Построена е през късния 16-ти век за Пиетро да Рока - малтийски рицар и адмирал.Рицарите са били същевременно и монаси и са давали обет за целомъдрие - т.е. не са оставяли кръвни наследници. За да попадне в Ордена на рицарите на св.Йоан, кандидатът е трябвало документирано да докаже поне 4 поколения благородни предшественици.
След смъртта на дон Пиетро да Рока, дворецът е завещан на Италианската ложа на Ордена.
200 години по-късно, това старинно аристократично гнездо става собственост на рода Де Пиро, представляван сега от деветият маркиз де Пиро - Николас.
Ето го: NICHOLAS - 9th Baron of Budach and 9thMarquis de Piro до вратата. А фотографът, отразен в огледалото съм аз:)))
Casa Rocca Pikola е истинска 400 годишна съкровищница на исторически, художествени, религиозни, етнографски и куриозни артефакти. Посетителите се запознават с експозицията, разположена в 12 от залите и стаите на двореца. Архитектурата е великолепна, изпълнена с достоинство.
Зимната трапезария в сицилиански стил с колекция съответен порцелан по стените:
Стаите са общо около 50 и фамилията си ги обитава и днес.
Продължаваме...
Това само привидно е шкаф. Всъщност е преносим олтар - параклис, който се разтваря.
А този тамплиерски шкаф е една от най-древните мебели и най-много ме очарова.
Най-очарователното е, че гид на тура е самият маркиз Николас. Води беседата на 4-5 езика, блика от истории и анекдоти, разказани с хумор и самоирония:) Всяка тема и въпрос са позволени и обяснени изчерпателно.
Домашният параклис. Тук има и витрини със стандартната сбирка от всякаква разкошна църковна утвар.
Всеки е виждал потири, свещници и кръстове, но пантофи на велики магистри има само тук :)
Това е едно от главните съкровища на двореца. Столът носилка на Frа Victor Nicolas de Vachon Belmont. Малтийски рицар от френски произход.
Този достоен мъж не е напуснал Малта през 1798г., когато Наполеон е изгонил Ордена от острова. Англичаните се възхищавали на този французин. Продал е даже и мебелите си, за да подпомага бедстващите, потънал накрая в пълна нищета. Новите управници дори му изплащали малка пенсия до смъртта му през 1807. Погребан е с почести във френската капела в катедралата Св. йоан.
Още един Велик Магистър и прелестна украса на дървените панели.
В този шкаф се съхранява колекцията сребро на бабата на маркиз Николас. Пожелала е да остане неделима. Ветрилата също са нейни.
В къщата има и огромна сбирка от облекла и различни костюми от епохите, която е в процес на обработка и не се показва засега. Май не снимах и колекцията от малтийска дантела. Изключително изящна и трудна за изработка. Пoд патронажа на г-н Маркиза се провежда и конкурс за подкрепа на този старинен занаят.
Това е нещо изумително!
Библиотеката и личния архив на семейството. В този грамаден шкаф се съхраняват ценни ръкописи и сведения, каквито няма и в държавния архив на Малта.
Тази снимка е от Интернет.
The Library with its historic ship paintings (1636-57)
Ето и моя поглед...
Тук казвам, че вътрешните ми снимки не са много добри, защото не е позволен флаш. И аз дебнех свтлината на тези, които снимаха с телефоните си. Защо на тях даваха - не знам.
Сега да погледнем по-интимни стаи от интериора:
Спалнята на една прабаба-маркиза, сицилианка. В това брачно легло е родила 9 деца. Всичките оживяли.
Това е всекидневна със семейни портрети и удобни мебели за почивка и разговор.
Много забавен беше коментарът за детския портрет. Тази 4 годишна госпожица е изобразена на годежен портрет с розови бузки и богато облекло. На задния план се вижда планински пейзаж. Което говори за имотни владения в Сицилия, защото в Малта няма планини.
Още по-забавен беше папагалът, чийто крясък ни приветства на влизане:)
Това пък са моите сръчни ръчички, които снимат един хирургически сет от 18 век :)))
Сега - сериозно. Голямата трапезария на палацото.
Изящно и тържествено, но не и помпозно. Мярка и стил във всичко.
Попитах г-н Маркиза кога за последен път са използвали тази зала и той ми каза, че преди една седмица майка му е навършила 93 години. Тогава са се събрали тук.
Подземието.
Преди стотина години е било резервоар за събиране на вода. Преди Втората световна война, дядото на маркиз Николай го е преустроил в бомбоубежище, което е давало подслон и безопасност на над 200 души по време на свирепите бомбардировки над острова.
Излизаме на двора и се сбогуваме с любезния домакин.
Който се интересува от този прекрасен дворец може да посети сайта му:
.www.casaroccapiccola.com/
А ние ще се отправим след едно кафенце и сладоледче към чудния свят на бароковата музика с новия клавесин на Валета.
През 1731г. Антонио Маноел де Вилена, Велик магистър на малтийските рицари, поръчва и лично финансира централната сграда на театъра. Предназначен е не само за аристокрацията, но и за всички граждани. Така младите членове на Ордена и всички останали могат да се забавляват с "достойни представления".Откриването е на 19 януари 1732г. с класическа италианска пиеса. И сега в този театър с интериор изцяло от дърво и превъзходна топла акустика се изнасят концерти, оперни и театрални спектакли.
Ние сме горе при ангелчетата. В ляво се вижда реставрацията. Явно театърът е бил по-скромно декориран първоначално.
Насладихме се докрай на концерта. Френски камерен бароков състав и две чудесни певици. Почти не усетихме твърдите и тесни дървени седалки на галерията. Е, не са много по-неудобни от ложите на нашата Опера:)И като си спомня през студентските години как седяхме по стълбите на втори балкон в зала България... Животът те подмладява неочаквано:)
Този чудесен ден свърши. Минаваме обратно край площадчето на гърба на катедралата. Сега е пусто.
Получаваме си благословията от блажения Йоан Павел II...
Лека нощ!
.Дните си минаваха и умората от моите безмилостни дневни програми се натрупваше неусетно. Нали знаете този момент, когато преситени от впечатления, ви се струва, че дори и прегръдка със златната маска на Тутанкамон не може да ви изкуши. Душата зажаднява за спокойствие, притъмнена зала,божествена музика и блажена почивка за изтерзаните от скитосване глезени.
И така - една сутрин, както си пиех кафето и преглеждах малтийски новинарски сайтове, видях анонс за концерт. Валета се сдобила с клавесин (harpsichord). Голяма културна новина! Не било арфа (harp), Чайче!:))) Така става, когато чета само първите букви. Бързата кучка....Та направих цял каламбур с нещастните островитяни, дето си нямали арфа. Пусто континентално високомерие! Посипвам си главата с пепел:) Ама пък и чембало да си нямаш...
Купихме незабавно два билета On Line от най- евтините по 10Е, защото не бях сигурна дали си заслужава и ще останем ли до края. Ето пак - откъде това напомпано самочувствие? От невежество за чуждите възможности, разбира се.
Добрее, а до вечерта - какво? Стегни се! Почивка - на оня свят!
Айде пак у Malta heritage.И гледам нещо, което съм пренебрегнала. Каза Рока Пикола. Отворих им сайта и онемях! Трябва да се види незабавно!
Отивам във Валета, препускам по "Република", дори едно сладоледче не хапнах пътьом и - право там.
Автогарата на Валета с новите китайски автобуси.
Пътьом показвам каквото виждам. Финикийците още са си тук, а сецесионът не е подминал и това древно място.
Минава се през главната порта на Валета, която се реконструира от китайци.
И площадчета на гърба на St.John CoCathedral. Тук е хубавият сладолед и едно чудно кафене на мегдана, но няма време.
Още 200 метра и пристигам.
На вратата виси табела, че днес посещението за палацото е от 2 часа. Сега е 1,30.
И пет метра по-надолу - две масички на тротоара и гледка към Форта Ст.Елмо. Краката си ме болят. Пък и с нови сандали се бях издокарала... Сядам, поръчвам си биричка и - кеф!
По едно време - гледам, събраха се няколко души пред входа, влязоха и изчезнаха. Аз си зарязах бирата и бегом - вътре. След мен сложиха веригата. Билетът - 9Е. Плащам го и питам дали мога да ида да си платя бирата. Можело. Притесних се момчето да не помисли, че съм му избягала със сметката. Отивам - бирата я няма на масата. Влизам вътре и малкият ми вика "Прибрах ви бирата, Мадам".И я вади зад бара. Боже, какви хора! Островитяни:) Аз - нещо като бай Ганю с килимчето на будапещенската гара:)
И така - стига с мен. Влизаме в палацото.
Дворът е малък, но прекрасен
Каза Рока Пикола (Casa Rocca Piccola) във Валета е единствената останала частна благородническа резиденция в Малта.
Построена е през късния 16-ти век за Пиетро да Рока - малтийски рицар и адмирал.Рицарите са били същевременно и монаси и са давали обет за целомъдрие - т.е. не са оставяли кръвни наследници. За да попадне в Ордена на рицарите на св.Йоан, кандидатът е трябвало документирано да докаже поне 4 поколения благородни предшественици.
След смъртта на дон Пиетро да Рока, дворецът е завещан на Италианската ложа на Ордена.
200 години по-късно, това старинно аристократично гнездо става собственост на рода Де Пиро, представляван сега от деветият маркиз де Пиро - Николас.
Ето го: NICHOLAS - 9th Baron of Budach and 9thMarquis de Piro до вратата. А фотографът, отразен в огледалото съм аз:)))
Casa Rocca Pikola е истинска 400 годишна съкровищница на исторически, художествени, религиозни, етнографски и куриозни артефакти. Посетителите се запознават с експозицията, разположена в 12 от залите и стаите на двореца. Архитектурата е великолепна, изпълнена с достоинство.
Зимната трапезария в сицилиански стил с колекция съответен порцелан по стените:
Стаите са общо около 50 и фамилията си ги обитава и днес.
Продължаваме...
Това само привидно е шкаф. Всъщност е преносим олтар - параклис, който се разтваря.
А този тамплиерски шкаф е една от най-древните мебели и най-много ме очарова.
Най-очарователното е, че гид на тура е самият маркиз Николас. Води беседата на 4-5 езика, блика от истории и анекдоти, разказани с хумор и самоирония:) Всяка тема и въпрос са позволени и обяснени изчерпателно.
Домашният параклис. Тук има и витрини със стандартната сбирка от всякаква разкошна църковна утвар.
Всеки е виждал потири, свещници и кръстове, но пантофи на велики магистри има само тук :)
Това е едно от главните съкровища на двореца. Столът носилка на Frа Victor Nicolas de Vachon Belmont. Малтийски рицар от френски произход.
Този достоен мъж не е напуснал Малта през 1798г., когато Наполеон е изгонил Ордена от острова. Англичаните се възхищавали на този французин. Продал е даже и мебелите си, за да подпомага бедстващите, потънал накрая в пълна нищета. Новите управници дори му изплащали малка пенсия до смъртта му през 1807. Погребан е с почести във френската капела в катедралата Св. йоан.
Още един Велик Магистър и прелестна украса на дървените панели.
В този шкаф се съхранява колекцията сребро на бабата на маркиз Николас. Пожелала е да остане неделима. Ветрилата също са нейни.
В къщата има и огромна сбирка от облекла и различни костюми от епохите, която е в процес на обработка и не се показва засега. Май не снимах и колекцията от малтийска дантела. Изключително изящна и трудна за изработка. Пoд патронажа на г-н Маркиза се провежда и конкурс за подкрепа на този старинен занаят.
Това е нещо изумително!
Библиотеката и личния архив на семейството. В този грамаден шкаф се съхраняват ценни ръкописи и сведения, каквито няма и в държавния архив на Малта.
Тази снимка е от Интернет.
The Library with its historic ship paintings (1636-57)
Ето и моя поглед...
Тук казвам, че вътрешните ми снимки не са много добри, защото не е позволен флаш. И аз дебнех свтлината на тези, които снимаха с телефоните си. Защо на тях даваха - не знам.
Сега да погледнем по-интимни стаи от интериора:
Спалнята на една прабаба-маркиза, сицилианка. В това брачно легло е родила 9 деца. Всичките оживяли.
Това е всекидневна със семейни портрети и удобни мебели за почивка и разговор.
Много забавен беше коментарът за детския портрет. Тази 4 годишна госпожица е изобразена на годежен портрет с розови бузки и богато облекло. На задния план се вижда планински пейзаж. Което говори за имотни владения в Сицилия, защото в Малта няма планини.
Още по-забавен беше папагалът, чийто крясък ни приветства на влизане:)
Това пък са моите сръчни ръчички, които снимат един хирургически сет от 18 век :)))
Сега - сериозно. Голямата трапезария на палацото.
Изящно и тържествено, но не и помпозно. Мярка и стил във всичко.
Попитах г-н Маркиза кога за последен път са използвали тази зала и той ми каза, че преди една седмица майка му е навършила 93 години. Тогава са се събрали тук.
Подземието.
Преди стотина години е било резервоар за събиране на вода. Преди Втората световна война, дядото на маркиз Николай го е преустроил в бомбоубежище, което е давало подслон и безопасност на над 200 души по време на свирепите бомбардировки над острова.
Излизаме на двора и се сбогуваме с любезния домакин.
Който се интересува от този прекрасен дворец може да посети сайта му:
.www.casaroccapiccola.com/
А ние ще се отправим след едно кафенце и сладоледче към чудния свят на бароковата музика с новия клавесин на Валета.
През 1731г. Антонио Маноел де Вилена, Велик магистър на малтийските рицари, поръчва и лично финансира централната сграда на театъра. Предназначен е не само за аристокрацията, но и за всички граждани. Така младите членове на Ордена и всички останали могат да се забавляват с "достойни представления".Откриването е на 19 януари 1732г. с класическа италианска пиеса. И сега в този театър с интериор изцяло от дърво и превъзходна топла акустика се изнасят концерти, оперни и театрални спектакли.
Ние сме горе при ангелчетата. В ляво се вижда реставрацията. Явно театърът е бил по-скромно декориран първоначално.
Насладихме се докрай на концерта. Френски камерен бароков състав и две чудесни певици. Почти не усетихме твърдите и тесни дървени седалки на галерията. Е, не са много по-неудобни от ложите на нашата Опера:)И като си спомня през студентските години как седяхме по стълбите на втори балкон в зала България... Животът те подмладява неочаквано:)
Този чудесен ден свърши. Минаваме обратно край площадчето на гърба на катедралата. Сега е пусто.
Получаваме си благословията от блажения Йоан Павел II...
Лека нощ!
Само това мога да кажа, tili:))
цитирайЕхеееее Тили-Лили, напълнила си си ... очите от съкровище то :))))))
А момчето, ако беше просто след благословията минала да платиш, ... дали ще ти пази бирата за другия ден :)))))))))
Прегръдки с благодарност за съпричастността ти!
цитирайА момчето, ако беше просто след благословията минала да платиш, ... дали ще ти пази бирата за другия ден :)))))))))
Прегръдки с благодарност за съпричастността ти!
За концерта ще се върна! :) Аристократичната къща ме вика пак и пак.
цитирайТолкова увлекателна и разказана с любов разходка преживях тук при теб ... !!!:)))
Благодаря ти за нея- Спокоен неделен ден!
цитирайБлагодаря ти за нея- Спокоен неделен ден!
това само ти го можеш мила..Страхотен репортаж си направила!!!
Напълни ми и очите и душата...
Прегръдкииии....
цитирайНапълни ми и очите и душата...
Прегръдкииии....
А завистта е съвсем, съвсем благородна :)
цитирайна фона на прекрасна музика . Мисля , че съперничиш на Маркиза
с красивия увлекателен разказ и фотографски умения .
Изключително преживяване ... Поздравления !
цитирайс красивия увлекателен разказ и фотографски умения .
Изключително преживяване ... Поздравления !
Заболяха ме краката от разходката, но си зяслужаваше. Благодаря, Тили, прекрасен постинг. Усмивки от мен!
цитирай Разходих се с теб в един непознат за мене свят. Научих доста, послушах хубава музика, прочетох и девиза им "С кураж и постоянство" - допълвам - се постига много. Те наистина са постигнали. И съхранили!!
Пожелах си да мога и аз да отида до тези места.
Прегръдка и ат мен, Лили!!
цитирайПожелах си да мога и аз да отида до тези места.
Прегръдка и ат мен, Лили!!
Тили, напълни ми душата, сърцита, очите, ушите и чувствам, че ще настъпи изпразване на портмонето при първа възможност :) Искам я тая Малта!!!
Обожавам такива човешки музеи! Попаднах в такъв миналата година в Прага. Усещането е, че някой те пуска в своя свят, и стъпваш на пръсти, за да не пречиш.
Много харесах шкафа на снимка 1287. Това седеф ли е?
П.П. Бъркай свирките колкото си искаш, ако обещаеш да продължиш да ни даруваш с такива брилянтни репортажи :)))
цитирайОбожавам такива човешки музеи! Попаднах в такъв миналата година в Прага. Усещането е, че някой те пуска в своя свят, и стъпваш на пръсти, за да не пречиш.
Много харесах шкафа на снимка 1287. Това седеф ли е?
П.П. Бъркай свирките колкото си искаш, ако обещаеш да продължиш да ни даруваш с такива брилянтни репортажи :)))
Обичаме Малта с теб! :)
цитирайЧудесна си!
цитирайМного ми хареса тази разходка. Благодаря ти за нея!
цитирайБлагодаря за удоволствието !
цитирайdiso написа:
Само това мога да кажа, tili:))
визитата, diso:) Бъди здрав и любопитен!
sestra написа:
За концерта ще се върна! :) Аристократичната къща ме вика пак и пак.
Беше хубав и топло приятелски ден в Банки днес. Къщата е аристократична, но и много по човешки достойна. Това е благородството!
pevetsa написа:
Ехеееее Тили-Лили, напълнила си си ... очите от съкровище то :))))))
А момчето, ако беше просто след благословията минала да платиш, ... дали ще ти пази бирата за другия ден :)))))))))
Прегръдки с благодарност за съпричастността ти!
А момчето, ако беше просто след благословията минала да платиш, ... дали ще ти пази бирата за другия ден :)))))))))
Прегръдки с благодарност за съпричастността ти!
да ми налее нова, Алекс:)))
jabalka написа:
Толкова увлекателна и разказана с любов разходка преживях тук при теб ... !!!:)))
Благодаря ти за нея- Спокоен неделен ден!
Благодаря ти за нея- Спокоен неделен ден!
Изследвах пролетния растеж на една приятелска градина и се насладих на добра компания:)
Успешна седмица!
mileidi46 написа:
това само ти го можеш мила..Страхотен репортаж си направила!!!
Напълни ми и очите и душата...
Прегръдкииии....
Напълни ми и очите и душата...
Прегръдкииии....
тук се срещаме с многовековни ценности, Мила ми лейди:) Какво сравнение сме направили двете синхронно, а?
Прегръдка!
learningtogether написа:
А завистта е съвсем, съвсем благородна :)
И аз така - завидя на нещо и взема, че го направя, хехехе;-)))
stela50 написа:
на фона на прекрасна музика . Мисля , че съперничиш на Маркиза
с красивия увлекателен разказ и фотографски умения .
Изключително преживяване ... Поздравления !
с красивия увлекателен разказ и фотографски умения .
Изключително преживяване ... Поздравления !
Нямаше условия, та малко - репортажно-познавателно. А разказът ми с базира на сладкодумието на маркиза:)))
Хубава седмица след томина неделя1
makont написа:
Заболяха ме краката от разходката, но си зяслужаваше. Благодаря, Тили, прекрасен постинг. Усмивки от мен!
ме болят понякога, защото се обездвижвам като работя седнала. Ама лакомията ми да си пъхна носа навсякъде е неуморима и неизтребима :)))
Остави ме без дъх на места, на други много се смях на тънкия ти хумор. Прекрасна си мила, а постинга ти е фърст!!! Поздрави!!
цитирайtota написа:
Разходих се с теб в един непознат за мене свят. Научих доста, послушах хубава музика, прочетох и девиза им "С кураж и постоянство" - допълвам - се постига много. Те наистина са постигнали. И съхранили!!
Пожелах си да мога и аз да отида до тези места.
Прегръдка и ат мен, Лили!!
Пожелах си да мога и аз да отида до тези места.
Прегръдка и ат мен, Лили!!
вдигам, Ати. И нали съм с път петица - случва се често:)))
Добре, че си превела девиза, че моят латинист пак се занесе в Бургас, хехе...
Здраве да е - всичко се случва все някога.
4aiotgluhar4e написа:
Тили, напълни ми душата, сърцита, очите, ушите и чувствам, че ще настъпи изпразване на портмонето при първа възможност :) Искам я тая Малта!!!
Обожавам такива човешки музеи! Попаднах в такъв миналата година в Прага. Усещането е, че някой те пуска в своя свят, и стъпваш на пръсти, за да не пречиш.
Много харесах шкафа на снимка 1287. Това седеф ли е?
П.П. Бъркай свирките колкото си искаш, ако обещаеш да продължиш да ни даруваш с такива брилянтни репортажи :)))
Обожавам такива човешки музеи! Попаднах в такъв миналата година в Прага. Усещането е, че някой те пуска в своя свят, и стъпваш на пръсти, за да не пречиш.
Много харесах шкафа на снимка 1287. Това седеф ли е?
П.П. Бъркай свирките колкото си искаш, ако обещаеш да продължиш да ни даруваш с такива брилянтни репортажи :)))
не струва кой знае колко. Е, относително. Но ние с теб май сме на един акъл и можем да спим и в 5звезден хотел и в студентски хостел:))
Преди години попаднах случайно в един частен музей на сецесиона в Гедермания. Техният тежък и мрачен сецесион - югендщил. Такава богата и тематична сбирка не бях виждала. Имаше и бюргерска квартира и кръчма и публичен дом, обзаведени с до най-дребните атрибути от епохата. И си представях оня идиот от "Верноподаникът" на Хайнрих Ман. Това беше неговата гадна, тежка, фалшива среда. Подсети ме сега:)
Палацото е друго нещо - вдъхва тъга и респект, както и чувството за непреходност на преходното. С една раблезианска виталност.
За шкафа - не знам, не си спомням. Но той с такава любов говореше за всяко малтийско изделие, за майсторите на маркетри и дантели. Да му се доплаче на човек като си представи "Св.Богородица" в Пловдив, облепена с евтини гръцки тапети:(
Живот и здраве - ще пишем, поне това да остане:)))
tili написа:
не струва кой знае колко. Е, относително. Но ние с теб май сме на един акъл и можем да спим и в 5звезден хотел и в студентски хостел:))
Преди години попаднах случайно в един частен музей на сецесиона в Гедермания. Техният тежък и мрачен сецесион - югендщил. Такава богата и тематична сбирка не бях виждала. Имаше и бюргерска квартира и кръчма и публичен дом, обзаведени с до най-дребните атрибути от епохата. И си представях оня идиот от "Верноподаникът" на Хайнрих Ман. Това беше неговата гадна, тежка, фалшива среда. Подсети ме сега:)
Палацото е друго нещо - вдъхва тъга и респект, както и чувството за непреходност на преходното. С една раблезианска виталност.
За шкафа - не знам, не си спомням. Но той с такава любов говореше за всяко малтийско изделие, за майсторите на маркетри и дантели. Да му се доплаче на човек като си представи "Св.Богородица" в Пловдив, облепена с евтини гръцки тапети:(
Живот и здраве - ще пишем, поне това да остане:)))[/quote]
Права си, хич не ми пука къде ще спя, стига да съм си наумила да направя нещо. А Малта ми изглежда едно уютно местенце с много компактно струпани неща, за които душа давам :) Явно не трябва да се сравнява с мрачните немски покои, въпреки че аз съм попадала и на много шаренки и весели местенца в Германия.
По повод мъката с гръцките тапети, скоро си говорихме с една приятелка какво би станало, ако консервираме и експонираме всички богатства по нашите земи, както са направили в Италия, или Чехия, или в Турция... Защо те могат, а ние се държим като талибани?!?
Лека нощ, Тили! Пак ще се върна, че в снимките има много интересни детайли.
kasnaprolet9999 написа:
Остави ме без дъх на места, на други много се смях на тънкия ти хумор. Прекрасна си мила, а постинга ти е фърст!!! Поздрави!!
Мисля да те критикувам нещо. Ама каква е тая холандска пролет? Какво е това време? Да не знае човек като си извади чадъра от чантата какво ще го сполети след 5 минути!Настоятелно моля да спреш с майтапите и да си ни върнеш нашенската слънчева пролет!
Азпък ще ти пусна още нещо смешно. Как двамата с едно англичанче джапахме в заливчето под една кръчма и събирахме миди. Всъщност - изтъркаляни от водата стъкълца от бирени бутилки.:)))
28.
hristo27 -
Чудесна екскурзия, Благодаря!
23.04.2012 15:45
23.04.2012 15:45
Чудесна екскурзия, Благодаря!
цитирайМоята любима пътеводителка! Чудесен постинг, Тилинко, така само както ти умееш, тук ще те цитирам:"Изящно и тържествено, но не и помпозно. Мярка и стил във всичко" Дай, Боже добрите ветрове да те отвеят отново в посока, където ще видиш за нас още от красотите на света, сигурна съм,че ще ни разкажеш! ПОЗДРАВИ с целувка! :*
цитирайЛили, това си е живо приключение, приказка на живо! Ето така човек се обновява - като пълни очите и душата си с красота!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Изумителен репортаж, Лили! Моите поздравления! И... изумления! :)))
цитирайМалтийските съкровища се нещо, на което не всеки има възможност да се наслади на живо. Затова ти благодаря за удоволствието.
Поздрави за прекрасния пост!
цитирайПоздрави за прекрасния пост!
Преди години имах шанс да ида до Малта пропуснах го и съжалявам много!
Благодаря ти Лили!
цитирайБлагодаря ти Лили!
Невероятно изживяване! Имаш редкия талант да пренасяш хората с думите си на съответното място - снимките са просто помощни средства! Сетих се и за Пърсифал...;) Прегръдки!
цитирайи пак се оставих да ме развеждаш с кеф:)
цитирай
36.
анонимен -
malta
27.05.2012 01:47
27.05.2012 01:47
strahotno ni razkaza bravo i nii 6te hodim tam ve4e edinpat sam hodila no sega cqloto semeistvo 6te gledame da go posetim
цитирайБлагодаря ти, чаровна Тили,
че отново беше един неподражаем водач,
чиито лични тълкувания са допълнителен бонус
към поднесеното с красота и финес!
Магията е пълна!
Няма как да не съм възхитена!
Слънчеви меркуриански пориви
да те водят към непознатото!
Хубаво настроение ти желая, мила!:)
цитирайче отново беше един неподражаем водач,
чиито лични тълкувания са допълнителен бонус
към поднесеното с красота и финес!
Магията е пълна!
Няма как да не съм възхитена!
Слънчеви меркуриански пориви
да те водят към непознатото!
Хубаво настроение ти желая, мила!:)
Търсене
Блогрол
1. онлайн правописен речник
2. Любим линк
3. Астрономически календар
4. Still got the blues for you with lirycs
5. palisandar
6. elpidaa "Неизказано"
7. ЧРД от Елпида
8. Не е тайна
9. Символите - dalida
10. "Есен" Ели Княжева
11. Така каза elineli
12. Далай Лама каза това
13. Орхан Памук - нобелова реч
14. Значения на дати и дни
15. За размисъл и преживяване
16. NASA images
17. Сборна команда
18. Мисъл
19. tarbo
20. Пътешествия без край
21. lamiata :)))
22. Thanks Ame*kiss :)))
23. Това е по вкуса ми :)
24. Щастието (по Чайчето)
25. Египет и траките
26. ****************
27. Овраг
28. skarlety - Марлене Дитрих
29. Марин Върбанов - chara
30. Петимата тибетци
2. Любим линк
3. Астрономически календар
4. Still got the blues for you with lirycs
5. palisandar
6. elpidaa "Неизказано"
7. ЧРД от Елпида
8. Не е тайна
9. Символите - dalida
10. "Есен" Ели Княжева
11. Така каза elineli
12. Далай Лама каза това
13. Орхан Памук - нобелова реч
14. Значения на дати и дни
15. За размисъл и преживяване
16. NASA images
17. Сборна команда
18. Мисъл
19. tarbo
20. Пътешествия без край
21. lamiata :)))
22. Thanks Ame*kiss :)))
23. Това е по вкуса ми :)
24. Щастието (по Чайчето)
25. Египет и траките
26. ****************
27. Овраг
28. skarlety - Марлене Дитрих
29. Марин Върбанов - chara
30. Петимата тибетци