Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2013 23:03 - РАСИ И РАСИЗЪМ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 8125 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато белия човек, по времето на Великите географски открития, се е натъкнал на същества, които очевидно са хора, но по външност са съвсем различни и, освен това , много прилича на някои примати, съвсем естествено е възникнал чисто научният проблем да се намери обяснение  за такива драстични различия в човешката популация. Така възниква расовият проблем. Разбира се, външните различия между големи човешки популации са забелязвани още в дълбока древност, различия и тогава са били описвани, но систематичен обществен интерес те не са представлявали и задълбочено не са били изследвани. Повърхностният интерес прераства в научен интерес именно през 17-й век.В своята научна същност това е антропологичен проблем изучаващ човешката популация относно някои явни външни черти. И как влияят те на човешката същност. С други думи, учението за човешките раси тръгва от желанието да се обяснят видимите различия между човешки популации. В момента, когато започват да се етажират различията между расите и да се определя абсолютно най-добрата, се ражда расизмът. Когато той се премеси с политика и геополитика, науката в подхода към расите изчезва и явната деформация на подхода води до неприемливи практики като геноцида. Трябва да се признае, че съществуват обективни основания за подобни деформации, защото става дума за социални и междуличностни контакти, а те винага потенциално съдържат почва за субективизъм в мисленето и действията и тяхното правилно разчитане предполага висока култура на знанията.

            В нашето съвремие за раси избягват да говорят. „Европейският съюз отхвърля всички теории, които се опитват да определят съществуването на отделни човешки раси“(Директива 2000/43/ЕО на Съвета на Европейския съюз).

Подобен подход е чисто политически и няма нищо общо с науката. Той е дребнобуржоазен страх от расизма на нацизма. От това, обаче, че европейските бюрократи не признават расите, различията между човешките популации не изчезват. Независимо от това, се намират учени, които продължават да твърдят,

че типичните генетични разлики в рамките на една група, традиционно определяна като „човешка раса“ са значително по-големи в рамките на изследваните групи, отколкото между отделните расови групи. От там, расови обяснения, както за физически, така и за поведенчески характеристики, били непрепоръчителни. Подобен подход е антинаучен и няма никаква почва под себе си. Да признаеш, че негрите са по-добри бегачи от белите съвсем не значи, че всички негри са такива.

            След като теориите на учените от 19. век за човешките раси са използвани в рамките на различни идеологии, самата употреба на думата „раса“ е проблематична. Въпреки че все още се използва в общ контекст, все повече се заменя с думи с по-малка емоционална натовареност, като популации, етнически групи, народи или общности, според контекста.

            „Расата” е система за класификация, използвана да категоризира човешките същества в големи и отличаващи се популации  или групи по анатомични,  културни,  етнически,  генетични,  географски, исторически,  езикови  или религиозни особености или социална принадлежност. Използван първоначално, за да означи националната принадлежност, през 17. век терминът започва да се използва във връзка с физическите черти.

            Първото съвременно (от епохата след Античността) разделяне на хората на расови групи е вероятно в труда на Франсоа Берние „Ново разделение на Земята според различните видове и раси, които я обитават“ (на френски: Nouvelle division de la terre par les diffйrents espиces ou races qui l"habitent), публикувано през 1684. През 18. век, различията между различни групи хора става обект на научни изследвания, но, като правило, най-приятните черти били приписвани на бялата, европейска „раса“, а другите раси били представяни в ред, който започвал от най-приятни характеристики и вървял постепенно към по-нежелани. През 1735, Карл Линей, положил основите на съвременната таксономия, разделил човешкия вид Хомо сапиенс  на   континентални подвидове Europaeus, Asiaticus, Americanus и Afer, като на всеки от тях свързал с един от четирите темперамента: едни сангвиници, други меланхолици, флегматици или холерици. Пак според това разделение, Homo Sapiens Europeaus бил активен, съобразителен и приключенец, докато Homo Sapiens Afer бил хитър, ленив и небрежен. 

          През 1775, в трактата си „Естествените различия в човешкия вид“ Йохан Блуменбах предлага разделяне на човешкия вид на пет големи групи: Кавказка (европеидна) расаМонголоидна расаЕтиопска раса (по-късно наречена негроидна), Коренна американска раса и Малайска раса. Блуменбах не степенува в йерархична структура предложените от него раси. За сметка на това, Блуменбах отбелязва, че преходът от една раса в друга не е рязък, и че физическите характеристики постепенно се изменят от една раса на друга и заключава, че „Така тънък е преходът от едни групи хора към други, че човек едва би забелязал границата, която отделя тези групи“. 

           По-нататъшни класификации, оказали съществено влияние в обществото, като тези изработени от Жорж БюфонПетрус Кампер  и Кристоф Майнерс  класифицирали „негрите“ като низши спрямо европейците. В Съединените щати, съществено влияние имали расовите теории на Томас Джеферсън. Той смятал африканците за нисши, най-вече що се отнася до интелигентността и като обзети от неестествени сексуални желания, но пък смятал американските индианци за равни на белите (по данни от Уикипедия). Съвремено гледище по расовия проблем можете да намерите в статията  „Човешките раси” на портал „ФОРУМ” – „КАМИНАТА” от 26.12.2007 г.

            Но, ако трябва да споменаваме труд, имал най-силно влияние върху обществата и не загубил това влияние и до днес, то това  е  есето „За неравенството на човешките раси” от Жозеф Артюр де Гобино.

            Граф Жозеф Атрюр де Гобино е френски дипломат, социолог и писател. Той публикува своята главна книга в периода 1853-1855 г. и тя се смята за първото сериозно обосноваване на расовата теория. Според Гобино, движещата сила на развитието на народите е расовото неравнество. Най-приспособена към културно развитие Гобино определя арийската (бяла) раса и предупреждава, че смесването на расите води до расово израждане и загиване.

            Книгата е прекрасно и увелкателно четиво и всеки, който иска да се произнася по расовите въпроси, трябва предварително да я е прочел.

            Обикновено смятат де Гобино за предтеча на нацисткия расизъм. Това не е съвсем вярно, защото нацистки расизъм няма. Има дегарадирал до крайност шовинизъм, своеобразен етнически нацизъм, разпрострян и върху раси, и върху етноси, и върху част от етноси. Ако някой търси класически расизъм, ще го открие в колониализма и в САЩ, където той съществуваше до 1960 г. И корените му  са в дълбоката древност, когато разделяли хората на цивилизовани и варвари и когато спрямо варварите е било позволено всичко. Просто като илюстрация ще приведа цитат от книгата на де Гобино :

     Не е съвсем коректно да се твърди, че всякакво смесване на расите е лошо и вредно. Ако трите главни човешки раси останеха напълно разделени, превъзходството щеше да бъде на страната на бялата раса, а хората от жълтата и черната раса вечно биха слугували на малочислените представители на бялата раса. За щастие, историята не е допуснала такова развитие на събитията. Него може да си го представим само ако признаем безусловното предимство на расата, запазила най-чиста своята кръв.

От такава хипотетична ситуация никой не би спечелил. Даже относителното превъзходство нямаше да даде позитивните плодове на премесването на расите, дори ако те не компенсират сумата от недостатъците.

       Например, артистичният гений, еднакво чужд и на трите раси, се роди от съюза на белите и негрите, а смесването на жълтата и бялата раса породи междинен малайски тип, стоящ видимо по-високо от чисто финските народи и от маланийските племена.

            Не отричам, че това са добри резултати. Изкуствата и благородната литература, като плодове от смесването на расите, подобряване и облагородяване на расите, може само да се привтства.” (стр. 118-119).

            Очевидно е, че подобна констатация Хитлер не би харесал. Има достатъчно места и изводи в книгата, които биха смутили днешния „гражданин на света”, но това съвсем не значи, че те не са верни и са вредни. Нашият днешен ден предлага примери на несъвместимост при междурасови бракове, за тежката участ на деца родени от такива бракове.

            Теоретикът на нацисткия расизъм Арфред Розенберг издава през 1930 г. книгата „Митът на ХХ век”, с която поставя основите на „модерния” расизъм. Като взаимства механично от де Гобино тезата за борбата между расите като основа на историята, Розенберг изнамира нацисткия мит за „Кръвта и земята”. Нацистките идеолози разглеждат расата като сума от външни признаци, определяни и споени от кръвното родство. Ако немската философия преди Хитлер разглеждаше расата като нещо мистично с определящ фактор човешката душа, нацистите сведоха расовото учение до теоретични разработки за племенно скотовъдство. Тук се чуства влиянието на примитивната евгеника на фон Еренфелз и Митгарт, пропагандираща идеята за изкуствено създаване на висша човешка раса.

            Знак на нашето време е отказът от безграничния абсолютизъм, т.е. отказ от ценности, стоящи над естественото и ограниченото. Всъщност, това е отказ от ценностите дадени от самотния „АЗ”, чрез които се е надявал да изгради свръхчовешка общност на всички хора по мирен път или чрез насилие. Такава крайна цел някога се е насаждала от християнството, а нейното постигане е трябвало да стане с връщането на Христос. Друга цел е била мечтата за „хуманизиране на човечеството”, но и двете бяха погребани в хаоса на новата световна война. Вярата в душата умря и не може да се пробуди у  мъртвите...

            Сблъсъкът между кръвта и средата, между кръв и кръв са за нас последното възможно явление, което ни е позволено да изучаваме. Това признание влече след себе си признанието, че борбата между кърви и предчустваната мистика на жизнените събития не са два различни обекта, а едно и също, но по различни начини. Расата е подобие на душата, целият расов материал е ценност сам по себе си безотносително към безкръвните ценности, които не забелязват пълнотата на природата и безотносително към поклониците на материализма, които виждат събитията само поставени във времето и пространството, без да опознаят тези събития като най-великата и последна от всички тайни. Затова расовата история е едновременно история на природата и мистиката на душите, а историята на религията на кръвта – обратното, велико световно повествование за разцвета и крушението на народите, на тяхните герои и мислители, на тяхните изобретатели и художници...

            Бягството на ХІХ век към дарвинизма и позитивизма беше първият голям и чисто животински протест срещу идеалите на сили, лишени от живот и въздух, дошли при нас от Сирия и Мала Азия, и подготвили духовната европейска деградация.При нея от расата си отива разсъдъка и здравия смисъл и освободените от връзките на кръвта и на редицата поколения особи падат жертви на абсолютни, лишени от яснота духовни образи и, по този начин, все повече се отдалечават от своята среда, смесват се с враждебна кръв. От този кръвен позор загиват личности, раси и цивилизации. От отмъщението на кръвта не е успял да избяга никой, който я е пренебрегнал : нито индиец, нито персиец, нито елин, нито римлянин” (из „Митът на ХХ век”, глава първа : „Борбата между ценностите. Расата и нейната душа. Новата световна история. Човечество и раса ).

            Прехвърлянето на междурасовите отношение вътре в расите позволи на нацистите да проведат етажиране на бели етноси по ценности, като  най-високо са германските племена, след тях следват  англо-саксонците, а най-накрая са семитите и славяните. Такъв диференциран расизъм позволи на нацизма да обедини западноевропейските народи за борба със славяните и евреите.

           Нацистката окупация на Западна Европа съществено се отличава от окупацията в Източна Европа, в страни като Полша, Югославия и, главно, Съветския съюз. В европейската антифашистка борба, западните народи дадоха по-малко жертви от жертвите на собствените им нацистки наемници на Източния фронт.

            Всъщност, расизмът никъде не е изчезнал – той е толкова жив, колкото беше и преди 200 години. Просто е облякъл нови дрехи и е променил статуса си : от основна външнополитическа доктрина - във вътрешна основа за функциониране на глобалното буржоазно общество. Митът за „кръвта и земята” се заменя с новата безумна идея за единното човечество, в което бъдещите хора, превърнати в бели, черни и жълти ангели ще се прегръщат, целуват,кръстосват,  размножават и творят прекрасното си бъдеще. По този повод де Гобино справедливо се шегува :

     Ако човешките раси бяха равни, историята щеше да представлява впечатляваща, съвършенна и славна картина. Расите, равни по ум и стремежи към своите истински интереси, в равна степен способни да побеждават и тържествуват от първият ден на творението, биха изпълнили земята с рой процъвтяващи и щастливи цивилизации. И тогава обединеното човечество гордо щеше да крачи по планетата силно със своя общ разум и навсякъде щеше да създава подобни на себе си общества”.(стр. 92)

            Смесването на расизма с изучаването на расите е пропаганден вирус, предназначен за заразяване на обществото с антинаучна болест, водеща до базропотно подчиняване на глобалното задкулисие. Такъв е опитът да се замени националната класова борба с „класова борба” между раси, нации и религии. Това нацистко изобретение  принадлежи на крайният шовинист А.М. ван ден Брук. Той даже проповядва класова война на източните експлоатирани народи (има предвид Германия) срещу западните експлоататорски народи. Нещо подобно виждаме и с антитерористичната истерия на САЩ.

            Сега се мъчат да забравят за расите, като ни предлагат търпимостта между тях (така наречената „толерантност”). Това е добре, но поносимостта и търпимостта имат ефект само при ярко изразена взаимност и не трябва да се смесват с взаимното проникване - най-добре е да бъдат оставени на историческия процес, който ще покаже докъде това изобщо е възможно.

            Интересно е, че „Холивуд” активно се занимава с този проблем, като се опитва да ни убеди, че още от стъпването на първите негри-роби на брега на Северна Америка през 1619 г. те са се интегрирали в младата нация. Още  по-интересно е, как „Холивуд” вижда развитието на проблема и какви решения предлага. Става дума за нашумелия филм на Квентин Тарантино „Разкрепостеният Джанго”.

            Филмът има двама главни героя – черен и бял. Белият извършва същото, което прави самия Тарантино със своя филм – предава своята раса. Двамата главни герои олицетворяват два свята, две цивилизации. Както се полага в „добрите” филми, светът на робите, светът на негрите, задължително трябва да се освободи от игото на белите господари. Обаче, побеждавайки и освобождавайки се , робите копират основната черта на своите господари – научават се да предават своята раса. Тарантино сериозно предупреждава да се замислим над реалната перспектива бялата раса да загуби своите водещи позиции. „Да – казва той – напълно е възможно негрите да поемат от белите щафетата на Просвещението, но скоро ще се варваризират точно толкова, колкото сега се е варваризирала бялата раса, т.е. отново се стига до цивилизационна задънена улица”. И именно това във филма прави Джинго. Във финала той предава своята раса, като изневерява на сдържаността и на сублимацията на агресията, на които го учи неговия бял наставник и които се смятат за ключов критерий за цивилизованост. Изглежда, Тарантино признава, че Човекът си остава  варварин и историята му е варварска.

            Така расовият проблем се закрива. Друг е въпросът  дали зрителите ще приемат за най-важно расовото предателство и последиците за интегрирането на расите или предателството като такова, което прави интеграцията съмнителна и безполезна („ПРАВАЯ.РУ – 19.02.2013 г.).

           Има и още нещо. Понякога расовите изследвания водят до съществено преосмисляне на историята и до нуждата от сериозни промени в настоящето. Те могат да бъдат толкова сериозни, колкото ние трудно можем да си представим.

            Да разгледаме един днешен пример.

            Известни са научните резултати от генетичните изследвания за произхода на човека като вид. Установено е, че всички хора по земята имат общ прапра...отец. На тази база активно се развиват генетичните изследвания на различните етноси, правят се и се сравняват получените генетични карти.

            За първи път в историята руски учени извършиха огромно по мащабите си изследване на руския генофонд и бяха шокирани от неговите резултати. То потвърдило, че руснаците не са славяни, а рускоговорящи финландци.

            Това ново откритие дава възможност да се прочете по новому руската история. Така наричаната „Свята Русия” (Русия, Украйна, Белорусия), провъзгласена от Руската Православна Църква, е възникнала поради издигането на Москва в Ордата, от което възникват две различни Русии : западната част си остава славянска и се обединява в Великото Литовско и Руско Княжество, източната Русия влиза за 300 години в Ордата и поради етническата близост с  нея и влиянието на финския елемент се превръща в руско-фински етнос. Тази генетична разлика обяснява съпротивата на Москва срещу европейското влияние, омразата срещу поляците и източните славяни, любовта към Изтока и азиатските традиции. По Y-хромосома генетичното разстояние между руснаци и фини е 30 условни единици (близко родство). Също толкова е разтоянието и до татарите. Следователно, руснаци, фини и татари са генетично идентични етноси. Фактически това означава окончателен крах на „славянския триъгълник” на източните славяни, защото белорусите са генетични поляци, руснаците – фини, украинците – фини и сармати (ираноезични племена). Тъй като има хипотеза, че сарматите са прабългарите, тук се открива предполагаема нова връзка с  руските фини (виж Боно Шкодров – „Римската империя и сарматите = българи” във astrohoroscope.info – 29.02.2006). Работата е там, че разглеждания изследователски проект включва  иследване и на руските фамилии – то е извършено над 15 000 фамилии. При обработване на резултатите списъкът е редуциран до около 257 „общоруски фамилии”. Оказало се, че най-често срещаната фамилия не е Иванов, а Смирнов и че , с много малки изключения всички окончават на българското –ОВ, но не на типичните западнославянски окончания –ИЙ, -ИЧ (Белорусия) и  -КО (Украйна). Обяснението се оказало просто – тези фамилии се давали от българските свещенници на Киевска Русия при разпространяване на християнството сред фините от Москва, т.е. те са от свещените книги, а не от живия славянски език, какъвто в Москва не е имало. (изложението е според статията „Крах популярной расологии” – „Военное обозрение” от 30.03.2013).

            Подобни иследвания могат да имат сериозни политически последици, но поставят много важен научно-практически въпрос : доколко техните интерпретации могат да заменят битовите интерпретации на резултатите от старите методи, основаващи се на видими, нагледни и лесно установими признаци и характеристики ? Та нали, ако човекът до мен е с друг цвят на кожата и страшно мирише, на мен ми дреме какъв е неговия  Y-хромосом, т.е. може ли генетичният анализ да замени непосредствените усещания !? Как да няма различни раси , когато вече има расово оръжие, което избива само хората от конкретна раса ?!(научно е доказано, че раличните раси имат различен имунитет към дадени болести). И защо расите не трябва да се изучават, а пък общественото внимание насилствено  се концентрира върху подробното иследване на разликите между нормалните хора и лицата с нетрадиционна сексуална ориентираност ?! Нима сексуалната ориентация е по-важна от расовите различия ?

            Всички съвремени научни изследвания, напук на европейските бюрократи, показват следното :

            1.Расите съществуват.

            2.Расите имат съществени биологични различия.

            3.Съвместното съществуване на раси е неизбежно, както и тяхното смесване.

            4.Какво ще произлезе от това смесване никой не знае.

            5.Изследването на расовите различия трябва да продължи, защото тези

             иследвания по нищо не се различават от изследвания на човешкия

             генотип.

             6.Интерпретациите на получените резултати неизбежно се превръща в обществен (политически) проблем и се решава на мирогледно равнище.◄

            С други думи, има бели, има черни (негри), има жълти хора. Те са различни.

За практиката е безценно да се знаят разликите между тях. Това е още едно поле за обществената психология, защото човек живее с най-различни хора и залога за хармоничен живот е доброто познаване на тези различия. И, което е особено важно – как те участват в производството и възпроизводството на човешкия вид и трудно или лесно се вписват в друга, доминираща популация.




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948335
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031