Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст - 
на кал да се превръщам, а да светя.

Порой ме къпа, слънце ме горя,
достигах до разпад и до желязо
и пласт след пласт, смалявах се сама,
събличах клетви, драми и омрази.

Над мен небето плака и трещя,
вода отнесе всичко - дрехи, кожа
и се облещи гола същността,
в почуда, че изглежда, всичко може.

На прах и пепел стори ме светът,
но обич подари ми, за да светя.
Останах просто късче земна плът - 
онази пръст, в която никне цвете.

Чудесен стих и финал!
Хубав ден!

Успех!

Чистокръвна поезия и смайващ финал!

Дори и Камъкът - на вид безжалостен, навъсен,
нейде в себе си мечтае да е топла пръст.

~ 2. missana
А ти какво очакваш?
Приятелката ми Вики е една от най-добрите.
Аз съм я учил!- Хаааааааааааааааааааааааааааааааааа ха ха ха

Браво!!!