Постинг
21.09.2017 22:48 -
За всички, които са преживели онзи вид раздяла....
Автор: lovewrite
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2017 22:51
Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 21.09.2017 22:51
Ако съм научила нещо в този живот, то е да не се привързваш прекалено към нищо и никого. Да, може да ви звучи странно, дори глупаво, но всъщност е така. Привързаността води до силна любов, а любовта - до ново изпитание. Нямам нищо против предизвикателствата, напротив, обожавам ги. Но изпитанието да обичаш някого, е най- трудната задача на този свят. Не заради различията, не заради караниците или нещо от този род. Причината е далеч по - различна и трудна за разбиране. РАЗДЯЛАТА. Да, това е най- трудното в една връзка. Да се сбогуваш е нещо, което съм сигурна, че никой от нас не очаква с нетърпение. Не говоря за онзи тип привързаност, в която всичко приключва за една нощ, една седмица или месец. Не, не, имам предвид онази любов, ранима и истинска като нищо друго. Онази любов, която и най- великите поети трудно ще опишат, тази, която ще ти позволи да разбереш смисъла на живота, тази, за която всеки е чувал, но не иска да вярва. Как можем да преживеем моментът, в който ще се разделим с любимите си хора.
Не можем. Нищо не може да ни подготви за най-трудното сбогуване, което продължава вечно- Смъртта. Тя идва бързо, промъква се като сянка в нощта. Един миг я няма, а в следващия е изчезнала, открадвайки една част от нас. Но това е ,,Кръгът на живота"- едно нещо си отива, за да направи път на друго- ново и различно.
И въпреки всичко, трябва да знаем, че Смъртта е само портал към един друг свят. И колкото и да не ни се иска, човешката памет е твърде малка, за да запази образите, гласовете, разговорите и преживяванията ни с всеки отделен човек в нашия живот. С времето много от случките, които помним, избледняват. Единственият начин да не забравим спомените, е да говорим с любов за близките, които вече не са сред нас.
Раздлялата с близък е трудно поносима, но не и невъзможна. Питате защо? Ето го и отговорът- мъртвите са сред нас, ние не ги виждаме, но те са тук. Те са тук и винаги ще бъдат. Винаги ще бъдат в онази част от нашето сърце и ще си тръгнат само ако вече не са ни нужни. А дотогава знайте, че не сте сами!
Специално за хората, борещи се със загуба на любим човек- с вас съм!
Не можем. Нищо не може да ни подготви за най-трудното сбогуване, което продължава вечно- Смъртта. Тя идва бързо, промъква се като сянка в нощта. Един миг я няма, а в следващия е изчезнала, открадвайки една част от нас. Но това е ,,Кръгът на живота"- едно нещо си отива, за да направи път на друго- ново и различно.
И въпреки всичко, трябва да знаем, че Смъртта е само портал към един друг свят. И колкото и да не ни се иска, човешката памет е твърде малка, за да запази образите, гласовете, разговорите и преживяванията ни с всеки отделен човек в нашия живот. С времето много от случките, които помним, избледняват. Единственият начин да не забравим спомените, е да говорим с любов за близките, които вече не са сред нас.
Раздлялата с близък е трудно поносима, но не и невъзможна. Питате защо? Ето го и отговорът- мъртвите са сред нас, ние не ги виждаме, но те са тук. Те са тук и винаги ще бъдат. Винаги ще бъдат в онази част от нашето сърце и ще си тръгнат само ако вече не са ни нужни. А дотогава знайте, че не сте сами!
Специално за хората, борещи се със загуба на любим човек- с вас съм!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5