Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2018 09:05 - Моята зелена улица...
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13860 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 МОЯТА ЗЕЛЕНА УЛИЦА
Някога тази стръмна, почти крайна селска улица беше землиста и кална след дъжд. Но за мен тя беше спасителен път към баба и дядо по времето, когато баща ми беше на война, а неговата мащеха се отнасяше грубо към майка и мен. 
Сега тази улица е цялата обраснала в зелена трева, защото волски коли вече не минават по нея, овце и кози няма, само рядко из тревата гази някой пешеходец, главно братовчед ми даскал Йоло.
Седя на терасата, гледам зелената улица и си припомням каква натоварена волска кола се задаваше отгоре по нея, водена от баща ми. А направо от улицата волската кола влизаше в двора през високата, покрита дървена порта, правена още от моят прадядо...
Отидоха си всички преди мен от моя бащин род, сега съм най-старият от живите.
Всичко тук, на село, е вече спомен за отминали животи на един здрав селски род, но аз съм още от света, макар че този свят е разделен и реално, и вътре в мен, в душата ми...
Какви мои деди и прадеди са се раждали, живели са, умирали са тук, Господи!
Като гледам с очите си зелената улица, почвам леко да потръпвам от спомените за тези над петдесет поколения, на които аз съм потомък и които очакват, искат от мен да доживея дните си достойно за тях, за самият мен, за живота изобщо на нас, човеците по тая наша земя...



Гласувай:
2



1. vmir - Прекрасно казано.
01.04.2018 10:42
Какво по-живо отношение към живота от усещането за неразривна връзка с упованията на някои от предците...

С респект, Професоре!
цитирай
2. yolo39 - Лик е велик
10.04.2018 21:30
Едва ли някои друг може толкова прочувствено да опише една родна ,мила, улица.Плаче ми се .като чета есето ти.Жалко,че не разполагаме с още един живот,за да го изживеем в родното си село.Като пишеш за волските кола,аз си спомням, как татко ти -баи Тошо , ореше стръмните ниви, там под шосето.
На таткоти съм благодарен,че уреди духова музика за погребението на моя баща-09 юни 1967 год( А от маика си съм чувал, че като момичета са били приятелки с твоита маика-Вунка-дано не греша името.Вярвам,че можеш да напишеш една чудесна повест за хората и живота в село Лик-поне хиляда наследници ще си я закупят.С поздрав-Иоко
цитирай
3. yolo39 - wia dolorosa
12.04.2018 21:50
Професоре,
тази крива, кална улица е твоитаВиа Долороса-по която си тръгнал към своита Голгота.
С поздрав йоло
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1256805
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол