Отминаха годините тъй бързо

откакто ти не си сред нас.

Отиде си  без време и нелепо,

жената с косата те отне от нас завчас.

Недоживя да видиш своите внуци

как  вече имат и те  деца.

А ние, дъщерите ти , сме вече баби

дано си горда от това.

Там горе зная , че сте с татко ,

събрахте се и пазите ни вий.

В съня ни се явявате понякога

и топло става в нашите души.

Но никога не ще зарасне раната,

която стяга нашите гърла и болно става……

и напират в очите ни неспиращи сълза, след сълза, след сълза….

10.08.2017г Д,Москова