Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
21.12.2008 21:21 -
Как се празнува Коледа в Калофер!
Вижте как ни представя гл.ас.д-р.Ивайло Найденов празнуването на Бъдни вечер - коледуването в Калофер.
Игнажден е. Всеки уважаващ себе си калоферски коледар започва да си тананика, т. е. да си подготвя репертоара за Бъдни вечер – коледуването, този така чакан момент. Разказва се, че навремето калоферци се връщали от Цариград, за да могат да коледуват. Та и аз така, не че съм в Цариград, но си седя пред компютъра и прехвърлям в главата си текстовете на добре познатите ми калоферски коледарски песни и предвкусвам удоволствието и празничната радост от коледуването. И така се сещам за нещо, което всъщност доста отдавна ми се иска да разкажа, да споделя.
Ние, калоферци, никога не сме били пред големия избор – Дядо Мраз или Дядо Коледа. Защото ние просто си имаме Баба Коледа или както се казва на нашенски Баба Кол’да. Интересно, нали? Не само интересно, но ми се струва и почти необяснимо. Опитах се да го свържа с езиковата и книжовна норма на българския език.
Думата Коледа е от женски род и подхожда при персонификация на образа да се свърже със съответна дума, характерна за женския пол. Но тогава спокойно можеше да е Леля Коледа, Кака Коледа, Снахата Коледа или - още по-зле - Свекървата Коледа. Последното звучи зловещо. Тази възможност я отхвърлям категорично, просто защото калоферци никога не са зачитали книжовната норма на родния ни език (забележка: В калоферската реч пълният член се поставя за щяло и нещяло, а за фонетичните правила - и дума да не става). Както и да го въртя, все ми се иска да предам малко благородство на тази традиция, я от локален патриотизъм, я от голямата си любов към Баба Коледа или по-скоро към коледуването.
Коледуването е привилегия само на мъжете. Не бързайте да оценявате това като груб сексизъм! Коледуването не винаги е лесно - обикаляне през мразовитата нощ от къща на къща, носене на музикални инструменти и безкрайно пеене, пийване на неизбистрените домашни вина и нелеките последиците от това. Да не забравяме и факта, че десетилетия наред коледуването в Калофер беше забранявано със заповед от властта и по улиците т- нар. „доброволни сътрудници” гонеха коледарите и ги прибираха на по-топло. Така вероятно се е родила и емблематичната песен “За зло е дошла Баба Кол’да, да разкарва коледари…”. И всичко това за една никому непозната Баба Кол’да. Тук някъде за мене е обяснението, защо си имаме Баба Коледа, а не Дядо. По-лесно е, когато музата е от женски род, пък била тя и баба. Мъжете харесват и се вдъхновяват от думи, завършващи на ….а и за тях са готови на подвизи като изброените по-горе. Кавалерско е!
Но Коледата в Калофер не е само мъжки празник. Песента на коледаря, която благовести раждането на Спасителя, е същевременно благослов и празничен дар за целия патриархален дом – домакина, домакинята, а ако има мома, тогава задължително има и лека закачка за нея. Често се възпяват обаче и не толкова възвишени неща – дълбоките изби, пълните бъчви с вино, сочните мезета от току-що заклани прасета и т. н. Ако горното е благородство, то това си е направо човещинка.
Каквото и да кажа за коледуването в Калофер, все ще е малко. То трябва да се преживее. Срещата с енигматичната старица Баба Кол’да е незабравима, а за някои дори дълготрайна. Една особеност на календара в Калофер е, че Христовците празнуват не на 25 декември, Рождество Христово, а на 26 декември, просто защото голяма част от коледарите на 25 още не са се прибрали по домовете си или не са в състояние, „изморени” са. И това ако не е дълготрайна Коледа с дълготрайни спомени!
Калоферската Баба Кол’да е онзи локален културно-религиозен феномен, обобщил и запазил в себе си народната представа за християнските добродетели - вяра, надежда и любов, които Църквата изживява в пълнота в нощта на Христовото Рождество.
Игнажден е. Всеки уважаващ себе си калоферски коледар започва да си тананика, т. е. да си подготвя репертоара за Бъдни вечер – коледуването, този така чакан момент. Разказва се, че навремето калоферци се връщали от Цариград, за да могат да коледуват. Та и аз така, не че съм в Цариград, но си седя пред компютъра и прехвърлям в главата си текстовете на добре познатите ми калоферски коледарски песни и предвкусвам удоволствието и празничната радост от коледуването. И така се сещам за нещо, което всъщност доста отдавна ми се иска да разкажа, да споделя.
Ние, калоферци, никога не сме били пред големия избор – Дядо Мраз или Дядо Коледа. Защото ние просто си имаме Баба Коледа или както се казва на нашенски Баба Кол’да. Интересно, нали? Не само интересно, но ми се струва и почти необяснимо. Опитах се да го свържа с езиковата и книжовна норма на българския език.
Думата Коледа е от женски род и подхожда при персонификация на образа да се свърже със съответна дума, характерна за женския пол. Но тогава спокойно можеше да е Леля Коледа, Кака Коледа, Снахата Коледа или - още по-зле - Свекървата Коледа. Последното звучи зловещо. Тази възможност я отхвърлям категорично, просто защото калоферци никога не са зачитали книжовната норма на родния ни език (забележка: В калоферската реч пълният член се поставя за щяло и нещяло, а за фонетичните правила - и дума да не става). Както и да го въртя, все ми се иска да предам малко благородство на тази традиция, я от локален патриотизъм, я от голямата си любов към Баба Коледа или по-скоро към коледуването.
Коледуването е привилегия само на мъжете. Не бързайте да оценявате това като груб сексизъм! Коледуването не винаги е лесно - обикаляне през мразовитата нощ от къща на къща, носене на музикални инструменти и безкрайно пеене, пийване на неизбистрените домашни вина и нелеките последиците от това. Да не забравяме и факта, че десетилетия наред коледуването в Калофер беше забранявано със заповед от властта и по улиците т- нар. „доброволни сътрудници” гонеха коледарите и ги прибираха на по-топло. Така вероятно се е родила и емблематичната песен “За зло е дошла Баба Кол’да, да разкарва коледари…”. И всичко това за една никому непозната Баба Кол’да. Тук някъде за мене е обяснението, защо си имаме Баба Коледа, а не Дядо. По-лесно е, когато музата е от женски род, пък била тя и баба. Мъжете харесват и се вдъхновяват от думи, завършващи на ….а и за тях са готови на подвизи като изброените по-горе. Кавалерско е!
Но Коледата в Калофер не е само мъжки празник. Песента на коледаря, която благовести раждането на Спасителя, е същевременно благослов и празничен дар за целия патриархален дом – домакина, домакинята, а ако има мома, тогава задължително има и лека закачка за нея. Често се възпяват обаче и не толкова възвишени неща – дълбоките изби, пълните бъчви с вино, сочните мезета от току-що заклани прасета и т. н. Ако горното е благородство, то това си е направо човещинка.
Каквото и да кажа за коледуването в Калофер, все ще е малко. То трябва да се преживее. Срещата с енигматичната старица Баба Кол’да е незабравима, а за някои дори дълготрайна. Една особеност на календара в Калофер е, че Христовците празнуват не на 25 декември, Рождество Христово, а на 26 декември, просто защото голяма част от коледарите на 25 още не са се прибрали по домовете си или не са в състояние, „изморени” са. И това ако не е дълготрайна Коледа с дълготрайни спомени!
Калоферската Баба Кол’да е онзи локален културно-религиозен феномен, обобщил и запазил в себе си народната представа за християнските добродетели - вяра, надежда и любов, които Църквата изживява в пълнота в нощта на Христовото Рождество.
Търсене
За този блог
Гласове: 44
Блогрол