Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2009 19:49 - Спомен или сън
Автор: tili Категория: Други   
Прочетен: 4061 Коментари: 9 Гласове:
4

Последна промяна: 18.06.2009 00:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Беше през лятото на 2006 г. И по-точно - 9юни,петък. Пътувахме към любимия Созопол с малкият ми син и с неговото куче Икар.Моето малко дете след 9 дни щеше да навърши 25 г.,а кученцето /средноазиатска овчарка/ - още бебе на 5 месеца и с тегло около 50кг. Същата вечер се откриваше световното първенство по футбол. Пътувахме си спокойно и щастливо , вече предвкусвахме първата студена биричка на мегдана в старото кафене на бай Нико, което сега е пицария, часът беше 6 и се намирахме малко преди  завоя за Ямбол ,след Сливен. И тогава... колата изгасна. Отбивка,стартер,капак,кабели и т.н. Всичко, което се прави в такъв случай и - нищо!!Батерията почти се изтощи, часът наближаваше 7, сливенските баири започнаха леко да синеят и чезнат, а за биричка вече никой не говореше.
Само гледах кученце да не се обезводни и детенце да не се ядосва много.Пътната помощ за десети път ми обясни,че "...госпожо,нали разбирате,че се открива световното и е много трудно да намерим кола и тя ще ви извози само до паркинг в Сливен, а утре" и така - час и половина все в този дух. Накрая спряха и да се обаждат. Чудя се какво да се прави, започна да притъмнява, последни коли се изнасят към Бургас, но с това куче- колкото магаре - кой ще ни вземе на "стоп"? Е, и тогава се случи... "сън ли си или те има"... На отбивката зад нас спря малкакола.Пуша,размишлявам и гледам как слизат четирима души.Трима отидоха да се рзтъпчат и облегчат, а красивата шофьорка приближи нашата оклюмана групичка и с нежно гласче попита:"Случило ли се е нещо? Можем ли да помогнем?" Обяснихме  ситуацията  и отказахме - колата й си беше пълна, нямаше място дори и за кучето.Вече беше почти тъмно. Разбрахме се кой на къде пътува /те бяха за Слънчев бряг/, оказа се, че се познаваме отнякъде по физиономия - а бе, разговорихме се...И тогава тя попита: "Имате ли въже?" Имахме скапано китайско въже. "Двайте, връзваме се и ще ви тегля, до където стигнем." Картинката беше следната: Малка кола -  късо жълто въже и отзад огромно, дърто Волво 740..Токовете на Волвото изчезнаха, няма фарове и спирачки. Вече беше тъмно, към 8.30ч.Кавалкадата потегли, въжето се къса на два пъти, разстоянието между колите намаляваше все повече, без фарове - ориентирахме се по нейните задни светлини. Добре,че беше това световно, та нямаше жив катаджия по пътя, колите също бяха малко, но все-пак задминахме няколко камиона. В началото синът ми се беше умълчал и внимаваше за пътя, но по едно време каза: "Мамоо, тази жена ми върна  вярата в хората." Такъв урок не се учи с приказки нито от учител, нито от родител.
  Итака: в 12ч. се паркирахме на пристанището в Созопол и си казхме "до виждане" с нашата спасителка и другите. Те заминаха за Слънчев бряг, а ние - в кръчмата."Хайде, бе! От една година ви чакам! Какво ще пиете? Тя, кухнята май затвори ама ще пусна скарата - има страшни кюфтенца. После всичко ще ми разкажете, от път се яде!" Кучето Икар се сплеска и заспа под масата - той си беше едно преуморено бебе. Созопол!!! 
Нашата спасителка е Бранимира. Нежна, красива и храбра жена.                                           




Гласувай:
4



Следващ постинг

1. zaw12929 - Добро начало моите синове са двама, ...
04.02.2009 21:23
Добро начало моите синове са двама , почти на годините на Вашия
Няма ход назад Пишете, цлагайте и клипчета. Успехи! Защото имате лек изказ
цитирай
2. tili - наистина е начало
05.02.2009 14:41
Благодаря за добрите думи!
цитирай
3. glarus - Браво на Бранимира!
05.02.2009 17:09
Приятелите в беда се познават дали са истински.
Хубаво започваш.
Поздрави!
цитирай
4. tili - за добрите съблогъри
05.02.2009 18:18
Наистина ви благодаря! Аз съм съвсем новак - имам тази TOSHIBA от Коледа насам и съм щастлива, че намерих място да се срещам с интелигентни и чувствителни хора!
цитирай
5. mmmmmmmmm - :))))
05.02.2009 21:07
Добре дошла!!!
цитирай
6. monna - Има и много добри хора -Човеци!
11.02.2009 20:50
Щом краят е добър, а и посрещането в Созопол ...?!
Ех, така понякога, всяко зло - за добро! Ако не бяхте аварирали, нямаше да познавате Бранимира?!
Поздрав!
цитирай
7. gothic - Има хора...добри хора!
11.02.2009 23:07
Има хора...добри хора!
цитирай
8. анонимен - добрите са навсякъде
21.02.2009 13:07
но поради властващото зло,се спотайват,понякога поради страх,а понякога просто за да останат встрани от света който не ги приема.Дано смелостта да проявяваш доброта се проявява по често.Аплодисменти за Брани.
цитирай
9. tili - Така е, така е,
18.06.2009 00:05
1. wildrose - Невероятна история! Поздрав! ;)
25.03 18:41
Невероятна история! Поздрав! ;)
Изтрий
2. tili - Благодаря!
25.03 18:59
Историята е истинска и продължава.
Редактирай | Изтрий
3. parasol - Един от митовете е,
26.03 09:47
че хората са лоши. Просто показват добрина, когато се наложи.
Изтрий
4. katan - Тили!
30.03 10:47
С тази история ме разплака!
Не защото не сте стигнали на време за биричката при бай Нико, не!
Разплака ме историята с Брани!И аз познавам една такава Брани, която никога няма да забравя - отзивчива, всеотдайна, раздаваща се до край...
Изтрий
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 4622391
Постинги: 435
Коментари: 9213
Гласове: 41676
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031