Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 00:20 - Моите любими кучета 2
Автор: tili Категория: Други   
Прочетен: 4776 Коментари: 20 Гласове:
10




Разказ за Бари

Лъки беше вече четири годишна. Израстна средно висока, слабичка, пъргава, изящна. Сивокафява с бяло, разпределено точно както трябва, с гримирани очи и с бяло украшение на челото като индийска танцьорка. Разбира се, беше пълновластна господарка у дома и в махалата.
Един ден близък приятел ми се обади, че неговата Клара е родила чудесни кученца и вика:
- Лилка, стига си се занимавала с тоя капризен помияр! Ще ти донеса един расов мъжкар, да знаеш, че имаш куче в къщи!
Той гледаше само елитни кучета и тези бяха източно европейски овчарки "като по учебник", както каза нашия вет д-р Пеев.
След едноседмични навивки се съгласих и Марио докара в къщи расовия мъжкар, който нямаше и месец. Сладко бежово мъниче! Кукличка! Бебенце прекрасно, което почти не можеше да ходи. Бяхме му приготвили легълце до камината и току-що му бяха сложени първите ваксини. Трябваше да стои един месец отделно от други животни, за да изработи имунитет. Нарекохме го Бари.
Проблемът с господарката Лъки за сега се отлагаше. Щеше да го види едва след месец, но треперех как ли ще реагира. Тя, естествено разбра, че става нещо без нейно разрешение и цял месец беше нетърпима. Почти умря от глад. Митака я хранеше насила едва-едва.
 
Когато дойде денят на срещата аз свалих Бари в ателието си, отворих вратата и Лъки връхлетя вътре като фурия. Горкото мъниче /доста поизрастнало вече/ се затича да я посрещне, но тя го перна с лапа и го събори на пода и му изръмжа страховито. Не бях чувала такъв глас  преди. Изстинах от ужас да не го ухапе, но тя просто застана над него и при всеки опит за изправяне го перваше и поваляше отново. А и ушенцата му се бяха току що изправили, крехки като на малко прилепче.
И така - поне десетина минути, които ми се сториха безкрайни. Лъки реши,че е показала кой командва парада и легна до него. Той, горкият се попримъкна към нея и я близна по носа. И тя го близна. Това беше! От този момент Бари стана роб на Лъки. Нямаше земна сила, която да ги раздели. Ходеше след нея и я гледаше с обожание. Тя го научи на всичките си номера, но характерът му беше различен. Беше кротък, търпелив и мълчалив. Учехме го да лае и се научи чак като стана на една година. Представете си всеки от нас, когато има време, застанал на колене пред Бари и вика:
- Хайде, момче, давай, бау, бау, бау.. И - саламче при всеки успех!
Смешно е, но така си беше.

 Израстна грамаден, висок и красив, но невероятно деликатен за породата си. Дори веднъж припадна след като д-р Пеев му сложи поредната ваксина, та лекарят се видя в чудо как да го свестява.
- Как го намерихте този изнежен благородник ! Не му прилича на ръста и породата.
После се оказа, че има пъпна херния, та го водихме на конната база "Хан Аспарух" да го оперират. Там пък аз щях да припадна, защото трябваше да го държа докато лекарите го вързаха по гръб, мъченически разпънат. Той ме гледа жално със завързана муцуна, а аз плача...Още ми е пред очите! После пък мъжът ми го носи на ръце до колата, защото не беше излязъл напълно от упойката. И мен почти ме пренесе, защото бях полуприпаднала ;-)))
Та такива работи с "расовия мъжкар" Бари. Колкото по-расов, толкова по-капризен на грижи и деликатен.

Бари също отказа да живее в къщи при нас, защото за всичко слушаше Лъки. Тогава им поръчахме една чудесна топлоизолирана къща при дърводелец. Беше наистина комфортна, Лете - хладна, зиме - топла. Лъки си се разпореждаше из квартала, но Бари излизаше извън двора само за редовните разходки. На повод. Спокоен и послушен. Доброжелателно любопитен. Никой не смееше да го лае, защото беше много голям и мълчалив. Понякога, когато излизахме вечер и Митака оставаше сам му казвах:
- И моля те - вкарай Бари вътре, за да съм по-спокойна!
Тогава още нямаше днешната алармена техника, нямаше и GSM-и и винаги се притеснявах.
- Дали ще вкарам Бари или някоя овца - няма никаква разлика. Не се безпокой, зная да се оправям. Нали Лъки лае отвън.
Но след време се случи нещо, което опроверга нашето мнение за безобидния Бари.


 







Тагове:   Моите,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Много увлекателен разказ!
16.09.2009 00:33
Усеща се колко много обечаш своите любимци...
Лека нощ, Лили...
цитирай
2. tili - Благодаря ти!
16.09.2009 00:38
Лека нощ, Слава! Честит минал първи учебен ден !!!
цитирай
3. eleonoraknyazheva - Продължавай.:)
16.09.2009 07:10
:)
цитирай
4. tili - Добро утро
16.09.2009 07:48
и на теб, Ели ;-)))
цитирай
5. lubara - Поздрави, tili !
16.09.2009 08:40
И аз имах две кучета- и двете синът ми ги беше кръстил Фокси ! Бяха много различни. Първият- същински звяр. Вторият- голям сладуран, все се умилкваше около хората.
цитирай
6. mamkamu - +
16.09.2009 09:08
И аз имах една овчарка Тери, която до ден днешен не мога да прежаля!
Давай нататък по-бързичко или поне кажи, кога ще пуснеш продължението, че нямам време да надничам в блога ти през пет минути :)))
цитирай
7. mariani - Добро утро :)
16.09.2009 09:13
С интерес очаквам продължението...Усмихнат ден!
цитирай
8. tili - Добро утро на всички ;-)))
16.09.2009 09:18
За любопитните - ще пусна продължението към 12ч. Благодаря за интереса mariani, mamkamu, lubara !!!
цитирай
9. diletant - Много интересно, tili!. Продъл...
16.09.2009 10:06
Много интересно, tili!. Продължавай!
Поздрави!
цитирай
10. tili - diletant,
16.09.2009 11:10
след малко свършвам ;-))) Благодаря за оценката !
цитирай
11. hel - Много хубаво разказваш.
16.09.2009 11:28
Благодаря!
цитирай
12. tili - hel,
16.09.2009 11:32
и твоята приказка за авантаджията е много хубава ;-)))
цитирай
13. nikita6864 - Бари ми хареса. Сигурно, защото е висок и мълчалив :-)
16.09.2009 11:33
Наистина интересно описваш всичко.

Освен котките, гледам и две кучета, та като кучкарка, ще ти кажа, че тези разкази са кеф за кучкарите :-))
цитирай
14. tili - Ники, и на мен все
16.09.2009 11:44
ми върви на високи и мълчаливи, но Лъки беше с изключителен чар ;-)))
цитирай
15. sphinx - Добре, че си послушала mamkamu и ...
16.09.2009 12:43
Добре, че си послушала mamkamu и обявяваш часа на следващата история! Защото и аз като него все надничам да видя новия разказ! :)
Не спирай! Не знам, какво ще првим, когато изредиш всички кучета!!! :) ННадявам се, че са цял впряг!!! :)))
цитирай
16. tili - Аз се чудя какъв е
16.09.2009 12:50
този пясък по клавиатурата ми, а то - sphinx бил надничал, след като кихна от син пеперуден прах, полепнал в собствения му блог ;-)))
Само още две - Рекс - първото и Икар - последното, но за тях ще пиша друга серия, надявам се.
цитирай
17. katan - Невероятни истории
16.09.2009 15:45
за домашни любимци, които се превръщат в част от семейството и като че ли малко ни обсебват!
Щастливец е бил Бари, че е имал Лъки - имам усещането,че я е приел като майка!
Сега отивам в следващия...:)
цитирай
18. tili - Абе други му бяха
16.09.2009 16:00
после намеренията, но не се получи ;-)))
цитирай
19. inel379 - Този Бари е страхотен чаровник!:)
25.09.2009 18:12
Титлата "благородник" наистина му прилича!
Обожавам кучетата от много малка. У дома винаги сме имали куче. Толкова са обичливи!:)
цитирай
20. tili - Инел, като имаш
25.09.2009 20:12
предвид, че беше грамаден и добродушен. Нокога не се наложи да му се скараме, за разлика от Лъки, с която се разправяхме постоянно ;-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 4621804
Постинги: 435
Коментари: 9213
Гласове: 41676
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031