Постинг
16.09.2009 11:26 -
Моите любими кучета 3
Разказът продължава
И така - животът си течеше гладко и весело. Двете ни кучета бяха много забавни, особено докато Бари беше по-малък. Но - порастна и започна да се заглежда в Лъки с един по-особен интерес. Тя, обаче не даваше и дума да стане за нещо повече от братски отношения. Оголваше зъбите и му ръмжеше страховито, а той стоеше навел виновно глава и с подвита между краката опашка. На всичкото отгоре тази проклетия си намери и ухажор, с който се оттегляше в съседското си имение и там се забавляваха под носа на горкото ми момче! А ухажорът беше един нисък и грозен набитак, най-нахалният махленски помияр. Бари го лаеше басово и ми тъпчеше цветята покрай оградата, но не можеше да се провре оттатък поради ръста си.
Положеният срок измина и Лъки роди три сладурчета. Отново бебета, вълнения, къщата живна. Приличаха на майка си по окраска и чаровни петна, но бяха взели ръста на баща си - нисички, но сладки и с нейните очи. Лъки скитосваше по улиците, а Бари наглеждаше малките като бавачка. Лесно им намерихме стопани и редът в къщи постепенно се възстанови. Прибрах разхвърляните по двора играчки и разкъсани вестници, пооправих си цветните лехи, зарових десетина изкопани дупки - красота!
Д-р Пеев идваше в къщи да преглежда и ваксинира кучетата. Още като чуеха колата му да пресича Околовръстния и двамата се изпокриваха, особено Лъки. То беше двучасова разправия докато я кандардисаме да стои мирна поне пет минути! С ужас очаквах следващото й разгонване, очакваше го и любовникът, защото пак взе да се навърта около оградата, но Лъки още му се зъбеше. И тогава д-р Дулитъл й прасна една инжекцийка, която реши въпроса за години напред. Не зная как се случи, но е така!
След време Марио взе да вика:
- Лилка, това магаре няма ли да го женим?
И започна да води разни елитни кучки, коя от коя по-хубави и съблазнителни. Стояха у нас по няколко дена, за да се опознаят, създавахме всякакви най-благоприятни условия, но резултат - никакъв! Бари не ги поглежда, а Лъки беснее от тая женска инвазия в царството й. Така си останахме без поколение от него. Не и не!!!
Дойде демокрацията и в квартала започнаха да се появяват нови хора, нови къщи, пазени от нови породи кучета. Ротвайлери, каракачанки и добермани, и какви ли още не. Лъки ходеше да се запознава наред и да си казва мнението през оградите. Особено много се намразиха с една новосъседска ротвайлерка на име Тара, която живееше с каракачанеца Бобо. С едно рязано ухо! Травмиран от ранно детство, мрачен и нещастен.
Стопанинът им ги разхождаше по нашата улица, но не ги владееше много - много. Постоянно се измъкваха от ръцете му. И - един пролетен ден чух страшна разправия навън. Поглеждам отгоре и краката ми се подкосиха! Тара, захапала Лъки за врата, натиснала я в една улична локва и от време на време я размята като парцал! Тара мълчи и стиска, Лъки квичи като разпрана! Бобо стои отстрана и гледа, а съседът се чуди как да ги разтърве. Събра се махалата, но - нищо! Бой, дърпане, команди - не! Не пуска ротвайлерът и това е! Бари - стои и вие отвътре до вратата на двора, всички кучета лаят - лудница! Тогава един работник от близкия строеж извади един маркуч, поля двете драки с вода и Тара пусна Лъки, която стана, изтръска се от калта и бързо се шмугна в къщи. Бари използва момента, изкочи навън и нападна Бобо. Не повярвах на очите си! Нашата овца тръгна да се бие! Бие се като гладиатор, отъркаля каракачнеца в калта и го захапа за врата. Оня моментално се обърна по гръб и вирна лапи, за да покаже че се предава. Бари стъпи с предните си крака на гърдите му, вирна муцуна и нададе страховит победен вой! Цялата тази сцена се разигра толкова светкавично, че никой не можа да реагира. Накрая тълпата избухна в аплодисменти. Нашият кавалер отмъсти за дамата на сърцето си ;-))) И в крайна сметка - никой не пострада.
Само аз, защото с ужас натиснах Лъки на чешмата да я измия и да видя ще оживее ли от раните си. За мое учудване, след като отмих пластове кал и кучешки лиги, не намерих никакви рани. Нито драскотина! А Лъки реши, че трябва да ми се разсърди, къпана се отъркаля в прахоляка и се изнесе на вилата си.
От смъртоносната кучешка схватка оцеля, но не можа да оживее доста по-късно от хорската злоба. Минаха няколко години и Лъки отново и ненадейно роди кученца от същия ухажор. Раздадохме ги, но нещо ме накара да оставя едно сладко мъжкарче, което
най-много приличаше на майка си. Нарекохме го Малкото. Такова си остана - малко.Години след това ме гледаше с очите на майка си.Много си го обичахме! То беше детето на Лъки. Един
нещастник от съседна улица се забавляваше да дразни кучетата през оградата и когато го срещнеше на улицата Лъки го лаеше докато премине покрай нашия двор. Този 50 годишен кретен се озлоби и не зная как я отрови. Тя не взимаше храна от вън, но - случи се. Умря в ръцете ми много бързо. Не помогнаха нито мляко, нито активен въглен. Погребахме я в полето и дворът ни осиротя. Изродът се беше похвалил в махалата и си навлече всеобща омраза, а по-късно и сериозно пострада, но това е друга история.
Бари започна да линее и да се залежава. Отслабна, виеше по цели нощи. Д-р Пеев го прегледа и каза, че има порок на сърцето, но още не правели такива операции на кучета. То тогава нямаше и бинтове по болниците...
Сърцето ми се късаше. Кучето отказваше храна, плачеше и чезнеше от мъка по изгубената си любов. Почти нищо не можеше да се направи. Лекарства, инжекции, глюкози, молби, увещания - не помогнаха. Вече живееше вътре в ателието на мъжа ми. Нямаше сили да излиза дори.Така го намерихме една сутрин - легнал близо до вратата да чака Лъки.
Понякога ги сънувам и вярвам, че са заедно някъде в кучешкия рай !!! Моите любими кучета !
Ех..много ми стана мъчно, надявах се историята да има хубав край и до като чаках продължението си представях двете кучета..Дано да са заедно!
цитирайсигурна съм, че е така - заедно са! Всички, които се обичат тук са заедно горе ;-))) Благодаря ти за търпението!!!
цитирайи с разбиране на душите както на хората, така и на кучетата. Благодаря ти за разказите! И не тъгувай. Сигурно е, че те са сега заедно и по-щастливи, отколкото бяха на земята. Сигурно си говорят за теб какъв невероятен човек си.... кучетата познават кой е зъл и кой е добър човек.
цитирайти нямаше да имаш такъв ник, ако ми беше казала друго!
Не тъгувам, но малко си поплаках докато пишех. Светло!
Да, познават те и всичко чувстват ;-)))
цитирайНе тъгувам, но малко си поплаках докато пишех. Светло!
Да, познават те и всичко чувстват ;-)))
И моята котка не мога да я прежаля...
цитирайЕх, tili , и мойте две Фоксита не живяха дълго. Първото една люта зима, на вилата, а второто беше нагризало някакъв плъх, и така си заминаха. Синът ми беше много привързан към първия Фокси, аз пък към втория.
цитирайПросълзи ме! НАИСТИНА!!!
цитирайЛъки си живя 11 години, което за нейния стил на живот си е направо дълбока старост. И кола я беше бутала, и Околовръстния пресичаше своеволно и непрекъснато се забъркваше в какво ли не! Виж - горкия Бари си отиде по-рано от разбито сърце. С любовта шега не бива ;-)
цитирайhel! Зная какво е да изгубиш любимо същество!
цитирайвсе на мокро място, sphinx ! Какво да се прави - чрез блога поне може да стигне и до тях, че не съм ги забравила !!!
цитирайДойдох тук с намерението да прочета нещо забавно, но си тръгвам разплакана...
И за двамата - за Лъки,убита от някакъв нещастник и за Бари, отишъл си с разбито от мъка сърце...
цитирайИ за двамата - за Лъки,убита от някакъв нещастник и за Бари, отишъл си с разбито от мъка сърце...
джентълмен беше Катански! Превъзходен! Не тъгувай !!!
цитирайБлагодаря за споделеното. Всеки ,който е гледал животно - и най - вече куче, знае как се тъгува , когато идват подобни моменти.
Имахме си и ние едно синеоко сладурче от канадски произход, с рижи мигли и опашка като флаг на пиратски кораб. Изяждаше ни шунката и тортите , а името му беше доктор Ларсен Пачев.
Липсва ни . . . . .
цитирайИмахме си и ние едно синеоко сладурче от канадски произход, с рижи мигли и опашка като флаг на пиратски кораб. Изяждаше ни шунката и тортите , а името му беше доктор Ларсен Пачев.
Липсва ни . . . . .
Когато прочетох първата история ми веше весело и даже ми напомни на книгата "Марли и аз",има и такъв филм,но книгата е невероятна.Щях да ти препоръчам да я прочетеш,но след последната ти истирия,се замислям.Ще се натъжиш много.И аз преди доста време имах куче и когато дойде момента да се разделя с него ми беше много тежко.
цитирайКак да ги забравиш...?! Душички прекрасни...
цитирайТова е животът ми !!!
цитирайнаписах тези историйки, защото всеки вижда в тях нещо за себе си. Като поезията ти прекрасна ;-)))
цитирайне съм чела книгата, но съм гледала филма "Marley and me". Какво ли не се случва, но това си е моята история;-))
Ще прочета и книгата , благодаря ти !
цитирайЩе прочета и книгата , благодаря ти !
сигурна съм, че са заедно в кучешкия рай!
Благодаря ти за проникновения разказ. Четях и си мислех за любимото ми коли Сара... Минаха почти осем години откакто ни напусна, но не минава ден без да си спомня за нея. Толкова много я обичах.
цитирайБлагодаря ти за проникновения разказ. Четях и си мислех за любимото ми коли Сара... Минаха почти осем години откакто ни напусна, но не минава ден без да си спомня за нея. Толкова много я обичах.
Сигурна съм, че и Сара е там и си спомня за теб!!!
цитирайПонякога ми се струва , че мярвам Франк Розовоносия. Свит като галактика. Подремва, едва отваря око, лапката му се свива и разпуска. Въздъхва. Той или аз е спорно.
цитирайсливаме, palisandar! Ти или той - галактически близнаци...
цитирайКучетата често са по-добри от хората!
Подобен комшия отрови нашата Чайка, преди години. Никога не я забравихме, а аз така и не успях да разбера това злорадство!
Толкова нежност събуди в мен прочетеното и мили, много мили спомени...
Благодаря от душичка и сърце!
цитирайПодобен комшия отрови нашата Чайка, преди години. Никога не я забравихме, а аз така и не успях да разбера това злорадство!
Толкова нежност събуди в мен прочетеното и мили, много мили спомени...
Благодаря от душичка и сърце!
остават, Инел, не плачи!
цитирайТърсене
Блогрол
1. онлайн правописен речник
2. Любим линк
3. Астрономически календар
4. Still got the blues for you with lirycs
5. palisandar
6. elpidaa "Неизказано"
7. ЧРД от Елпида
8. Не е тайна
9. Символите - dalida
10. "Есен" Ели Княжева
11. Така каза elineli
12. Далай Лама каза това
13. Орхан Памук - нобелова реч
14. Значения на дати и дни
15. За размисъл и преживяване
16. NASA images
17. Сборна команда
18. Мисъл
19. tarbo
20. Пътешествия без край
21. lamiata :)))
22. Thanks Ame*kiss :)))
23. Това е по вкуса ми :)
24. Щастието (по Чайчето)
25. Египет и траките
26. ****************
27. Овраг
28. skarlety - Марлене Дитрих
29. Марин Върбанов - chara
30. Петимата тибетци
2. Любим линк
3. Астрономически календар
4. Still got the blues for you with lirycs
5. palisandar
6. elpidaa "Неизказано"
7. ЧРД от Елпида
8. Не е тайна
9. Символите - dalida
10. "Есен" Ели Княжева
11. Така каза elineli
12. Далай Лама каза това
13. Орхан Памук - нобелова реч
14. Значения на дати и дни
15. За размисъл и преживяване
16. NASA images
17. Сборна команда
18. Мисъл
19. tarbo
20. Пътешествия без край
21. lamiata :)))
22. Thanks Ame*kiss :)))
23. Това е по вкуса ми :)
24. Щастието (по Чайчето)
25. Египет и траките
26. ****************
27. Овраг
28. skarlety - Марлене Дитрих
29. Марин Върбанов - chara
30. Петимата тибетци