Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2009 15:43 - Моите срещи с добри хора
Автор: tili Категория: Други   
Прочетен: 11227 Коментари: 44 Гласове:
15

Последна промяна: 17.11.2009 15:45




                                Разказ за бай Асен

  Преди години из София можеше да се види една дребна фигура на възрастен циганин със сиво каскетче и раница на гърба. Зиме носеше и червен шал. Имаше приветливо лице с умни и топли очи, леки мустачки и приятно мургава кожа. Излъчваше доброжелателност и доверие. Не можех да определя възрастта му. После се оказа, че е по-възрастен от баща ми, а ми изглеждаше на около 55. Говореше изискан, леко архаичен и понякога примесен с турцизми български език. Почти като персонаж на Каравелов. Кореняк софиянец, християнин.
   Това беше бай Асен - търговецът вехтошар. Или по-скоро - антиквар. Обикаляше неуморно с раницата си ателиета, офиси, издателства, клубове, Киноцентъра,
редакции,творческите съюзи и кой знае още къде. Навсякъде го посрещаха като ДядоКоледа. Художнички, актриси, журналистки, поетеси, съпруги на разни величия, барманки - всички чакаха трепетно бай Асен да развърже връзките на старата раница.
И започваше голямото удоволствие. Дантелени покривки и цели кувертюри, селски ризи, колани, носии - цели и на части, престилки, цедилки, черги, старинни бродерии,
кенарени платна - копринени, памучни, ленени - от всички краища на България, шарени чорапи, везма, елечета с гайтани... Цени - умерени, понякога - никакви.

- Лиле, нали ми поръча покривка за спалня. Намерих две за единични легла. Ама съм говорил с една стара жена от Свищов, която ще си продава чеиза, та ще видим от там какво ще излезе.
-Много са хубави, бай Асене, но си искам една голяма. Тези ги занеси на Мери от "Наука и изкуство". Тя искаше нещо такова. И моята - нали знаеш...
- Знам, знам, Лиле - малко сецесионска с апликации и пискюли. Чеиза на бабата е от 1900г. Ще се намери, спокойно!
- Ами в този пакет какво криеш?
- А, това е една кенарена риза, ама Невена Коканова си я поръча, за нея е.
Щом нещо е поръчано от някого - негово си е. С никакви пари или молби не можеш да го изкушиш!
И така - приказки, възторзи, поръчки - безкрай. За накити, пафти, треперушки, часовници,муски - мъжки и женски - се водеха по-подробни разговори и всички желания се записваха грижливо в едно тефтерче. Разглеждаха се книги и репродукции...
- Цеце, ето то сребърните халки за салфетките от Варна. Ама ми се струва, че няма да подхождат, защото това е чипровски филигран. Трябват ти ляти, по-масивни.

Стилове, епохи, етнографски области - от всичко разбираше бай Асен. По негови си пътища знаеше къде какво може да намери, обикаляше неуморно цяла България, имаше агенти навсякъде. Клиентите му винаги получаваха това, което им трябваше, дори и
повече понякога. Защото не знаеш, че нещо ти трябва докато не го видиш, нали? И го пожелаеш страстно! Бай Асен и клиентелата му бяха еднакво обладани от лудостта на колекцоинерството.

Не зная, вероятно и той като елита на сънародниците си,може да е правил далавери с монети, злато и какво ли още не. На мен никога не е предлагал такива неща. И от нас не можеше да спечели кой знае колко като зная какви бяха търсаческите му обиколки.
Понякога нямахме пари да му платим веднага, защото все изскачаше по нещо съблазнително и бюджетът се надхвърляше. Тогава се появяваше тефтерчето и там -
всеки си имаше сметка. Никога не измами никого, всичко беше точно до лев. Никога не те припираше за пари, но знаеше кога се взимат заплати и хонорари. Дискретно
присядаше до фигурата на Майстора на Шипка 6 и като излезеш с паричките - той е там - разплащаш се.

Веднъж се бях закахърила, че не мога да намеря хубаво кожено яке за рождения ден на мъжа си.
- Ти ми нарисувай модела, Лиле. Ще ти струва сто лева. От Турция. Ще ти взема пари ако го харесаш. Няма да съм в загуба - за триста веднага ще го продам.
- Как от Турция, бай Асене! Знаеш колко трудно се ходи там, не мога да те карам за едно яке, ще отида до Ловеч... Ама са грозни и тежки техните якета...
- Няма аз да ходя, Лиле, имам си там достове, стари търговски връзки, нямай грижа ти.
Тогава ми разказа, че преди Девети септември е имал вехтошарси дюкян. Намирал се е на Битпазар. Сега там е Бърза помощ - кръглата сграда на Сточна гара. Търгувал с цяла Европа, чак до Испания, но най-вече с Турция.
- Не могат комунистите да прекъснат старите приятелства и търговски връзки, Лиле. Доверието си е доверие, каналите никога не са се запушвали. Ако знаеш от Виена какви фини ръкоделия идваха, ама и там нещата се овълчиха.
И проблясваха засмените му очи като маслинки. Така разбрах и истинските му години.
Стар почтен търговец, верен на клиентите и на стария достлук.
Години наред за нашето семейство пристигаха навреме всякакви кожени изделия по мои модели. Даже по едно време - почти без пари, защото бай Асен каза, че пускали моделите в производство и правели добри пари от тях.Та - само 20 лева за каналджията. Можеше да си сложи разликата в джоба, но не - той беше почтен Човек и Търговец, който никога не лъже, защото в този занаят не бива да се предава доверието.

Един път само го видяхме искрено огорчен до сълзи. Щеше да жени най-големия си внук. Искаше сватбата да е в ресторанта на хотел София, зад опашката на Коня. Нали там ходеха повечето от клиентите му. Цената на кувертите - до небето! Но щели да сервират с обикновени прибори, защото се страхували, че циганите ще им откраднат сребърните . По-голяма обида не можеше да се нанесе на бай Асен! Да се усъмнят в неговата честност. Предложил им депозит за цената на сребърните прибори - отказали.
Явно не са искали цигани в изисканата си кръчма. А внукът му беше висшист, снахата - също и бай Асен искаше да подчертае това пред родата и приятелите с бляскава и изискана сватба без цигании. Направиха я другаде, май - в Парк Хотела, но обидата беше нанесена. Горкия честен човек, такъв резил на стари години. Да помислят, че ще им открадне сребърните лъжици, той, дето тонове сребро бяха преминали през ръцете му!

След това дойде демокрацията с всичките ѝ родни прелести и превратности. Вече не ни беше до етнографски колекции. Бай Асен остаря и изчезна. Сигурно внуците и децата му прeдано са се грижили за него до края. Не мога да си представя друго за такъв добър човек! Надявам се и образованите му внуци да са поне в Испания, подкрепени от някой стар търговски партньор на дядо им.

Като се ровя из моята ракла и слагам нафталин напролет, винаги се сещам за бай Асен.
Виждам усмивката му и чувам гласа му: "Не се тревожи, Лиле, с добри приятели всичко
се оправя! "




Тагове:   срещи,   Моите,


Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Много хубав разказ
17.11.2009 15:50
Лъха спокойствие :)
цитирай
2. djgator - ...
17.11.2009 15:51
Ех, носталгия по добри, отминали времена..
цитирай
3. tili - tera, благодаря
17.11.2009 15:59
за оценката! Спокойствие, защото разказах за един добър човек сега споменът за него ще се върти из ефира.
цитирай
4. tili - DJ, аз съм си
17.11.2009 16:02
късметлия на приятелства, приятелю ;-))) Няма носталгия, само спомен за светъл човек.
цитирай
5. mariani - :)
17.11.2009 16:23
Хубава история...Богатство са такива познанства :)
Топла и усмихната вечер!
цитирай
6. tili - mariani :-)))
17.11.2009 16:30
Радвам се, че оценяваш този фрагмент от живота ми!
цитирай
7. an200 - Че и хубава песен си избрала...))
17.11.2009 17:03
Пак ще дойда! Да прочета за добрите хора при един добър човек.:)
И аз ти се зарадвах много в онази, другата "къща"...;))
Баба ми почина на 94 години и все обичаше да повтаря: "Само с добро...от лошотия никой нищо не е спечелил." Мисля, че примери за добро трябва да се извеждат, лошото си го знаем(и то кака...), ама нали "не е новина"...Хм, май и тук повтаряме този стереотип.
цитирай
8. lubara - Поздрави , tili !
17.11.2009 17:07
Този бай Асен е бил честен, почтен и точен толкова, колкото половината, взети заедно, от едно друго място ! Където са двадесет дузина !
цитирай
9. tili - an200 - Че и хубава песен си избрала...))
17.11.2009 17:07
Нали това си е моят път. Какви ли не хора съм срещала и срещам, но наистина лоши - само двама! Късметлия съм, нали ;-)))
цитирай
10. tili - Кое друго място, Любо?
17.11.2009 17:11
Имаш наум сегашните нрави ли? Винаги има хора като бай Асен, но добротата не прави новини, както казва Ан.
Я се погледни в огледалото, брат'чед ;-)))
цитирай
11. lubara - tili, не съм добър, А един наивник на средна възраст, че и малко отгоре.
17.11.2009 17:23
Там в една сграда, до коня, но от другата страна. Не където не са го допуснали бай Асен, а насреща.
цитирай
12. tili - Да бе, така си и
17.11.2009 17:33
помислих. Нищо - за тях вече и некролози на цяла страница не пишат във вестниците. Кой да ги помни, а бай Асен надвишаваше по морал повечето от тях.
Дай Боже повече наивници като теб, Любо!
цитирай
13. galinabg - :))))
17.11.2009 19:21
....с добри приятели всичко
се оправя! "

Да! Така е!
цитирай
14. tili - galinabg - :))))
17.11.2009 19:24
нали и при теб сме се захванали с доро дело!
цитирай
15. ivana59 - Добрите хора оставят следи в сър...
17.11.2009 19:35
Добрите хора оставят следи в сърцето...
Слава Богу, че ги има!
цитирай
16. tili - Здравей, Ивана!
17.11.2009 19:38
Има ги, винаги ги е имало! Важното е да ги забележиш...
цитирай
17. sphinx - Невероятен разказвач си, tili!!! ...
17.11.2009 20:08
Невероятен разказвач си, tili!!! Четейки, забравям, че чета и имам чувството, че разказваш историята на глас! Същото усещане имах и преди, когато разказваше за любимите си кучетата! Пиши бе, човек! Пиши по-често!!!
Постинга е озаглавен "Моите срещи с добри хора". Надявам се, че след този разказ ще последват други! Много други!!! :)
Лека вечер!!! :)
цитирай
18. tili - sphinx, Благодаря за
17.11.2009 20:34
поощрението! Като една Шехеразада съм, ставам за приспиване на Царя. Каква ли зодия е бил Шахлиар? Сигурно Лъв като всички царе - няма какво да се чудя;-)))
Да, ще последват но първо ще ги пробвам на глас някога.
Хубава вечер и на теб!!!
цитирай
19. анонимен - Невероятен образ!
18.11.2009 08:16
Едновременно реален и митичен.
цитирай
20. diletant - Прочетох с удоволствие разказа ти, ...
18.11.2009 08:24
Прочетох с удоволствие разказа ти, tili! Финалът е страхотен... Поздрави!
цитирай
21. hel - Хубаво разказваш, Тили. Имаш очи за ...
18.11.2009 09:59
Хубаво разказваш, Тили. Имаш очи за света и хората.
Поздрави!
цитирай
22. rumyrayk - да,
18.11.2009 11:08
освен другото, и хубаво разказваш- и аз ще чакам още :)
цитирай
23. tili - parasol,
18.11.2009 16:54
съвсем реален си беше човекът. Може би моят спомен го представя по-митологизирано, но няма и капка измислица.
цитирай
24. tili - diletant,
18.11.2009 16:55
Не бих се надявала на по-голяма похвала ;-))) Благодаря!!!
цитирай
25. tili - hel, благодаря!
18.11.2009 16:57
Приятна вечер и на теб ;-)))
цитирай
26. tili - rumyrayk ,
18.11.2009 16:58
Винаги ми е приятно и топло като се мернрш тук ;-)))
цитирай
27. martiniki - Прочетох, Лили,
18.11.2009 20:54
богатство е спомен за такъв човек

благодаря, че ме запозна
цитирай
28. tili - Да, Мартичка,
18.11.2009 21:02
добре се чувствам, когато си мисля за него, а и за други...
цитирай
29. gor - Сладко четиво!
18.11.2009 21:15
Добре си го написала - просто и по човешки.
И аз имах един такъв познат, казваше се бай Али. Получих го "в наследство" от баща ми. По едно време никъде нямаше брави за врати, а аз си направих врата. Поръчах на Али брава и той ми донесе. Още заключвам вратата си с неговата брава. Алито изчезна... без да ми се обади...
цитирай
30. lion1234 - Великолепен разказ, Тили!
18.11.2009 21:59
Да, недоверието боли, но пък е хубаво, че има и истиски приятели, ценящи доверието, солидарността и толкова непреодолимото за някои различие!
цитирай
31. tili - Здравей, gor!
18.11.2009 22:40
Сигурно всеки има някакъв подобен спомен, добре е че на забравяме. Какво ли е станало с Алито?
цитирай
32. tili - lion1234 ,
18.11.2009 22:43
за мен има достойни и недостойни за уважение хора! И това се определя от личните им качества. Другото оставям за комплексарите!!!
Привет, Лио ;-)))
цитирай
33. zippo - Тили,
19.11.2009 00:08
направо ми трепна душата от този разказ. Хем ми стана мило и приятно, почти уютно в компанията на този невероятен старец...хем ми загорча от нанесената му обида.
Бил е прав, че с добри приятели се постига всичко.
Приятелите са и тези, които винаги ще те носят в сърцето си.
цитирай
34. tili - zippo ,
19.11.2009 00:14
;-))) Приятно ми е, че си съпричастен!!! Поздрави!!!
цитирай
35. toross - Страхотен текст - браво за
20.11.2009 00:24
нежните и касиви спомени. Разкошен разказ-спомен... Наистина разкошен .
цитирай
36. tili - toross ,
20.11.2009 01:10
Спомените са наистина нежни и красиви. Благодаря за оценката!!!
цитирай
37. martiniki - не съм
20.11.2009 08:37
ли ти казала как ми хареса твоя добър и честен бай Асен

поправям се - чидесен разказ, тилл
такива хора са дефицит
цитирай
38. compassion - Хубаво разказваш
20.11.2009 11:31
Добри хора има много по света. Дано ги срещаш!
цитирай
39. tili - Както казах - късметлия съм
20.11.2009 13:04
на срещи с добри хора, compassion . Blagodarq!!!
цитирай
40. tili - Не зная, Мартичка,
20.11.2009 13:07
дали са дефицит. Вероятно и той си е имал недостатъци като всички нас, но аз го помня такъв. Привет !!!
цитирай
41. diso - tili,
20.11.2009 14:35
добре е да се знае, че е имало, вероятно има и днес, такива хора :)
цитирай
42. tili - Има, diso,
20.11.2009 14:50
дори тук, в блога срещнах няколко чудесни личности ! ;-)))
цитирай
43. sarcezlatna - ти си
21.11.2009 15:43
един такъв човек- прекрасна, искрена, мила! И аз се радвам,че те срещнах!
Честит празник! Поздрави!
Пиши по-често, удоволствие е да разглеждаме албума ти със спомени, така увлекателно разказани!
цитирай
44. tili - Благодаря за поздрава, Злато!
21.11.2009 15:47
И за добрите думи. Ти си 8888-мия ми глас и сега ще си получиш поздрава ;-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 4620727
Постинги: 435
Коментари: 9213
Гласове: 41675
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031