Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2020 16:20 - Приказка за Истината и Лъжата
Автор: troia Категория: Хоби   
Прочетен: 4240 Коментари: 26 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

 

 

                                  Истината е някъде там...но някъде там е и Лъжата.

 

Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки, че в началото много си приличали с времето започнали да се различават. Истината израстнала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжата. Тя била много контактна  и сладкодумна, висока, но със секси форми. Дългите й руси коси се развявали като грива, а в очите й горели опасно сини пламъци.  Истината нямала много приятели, била незабележима и малко скучна. Лъжата била в центъра на всички купони, тя била ухажвана , глезена и всички искали да дружат с нея. Въпреки това Лъжата не изоставила сестра си. Била нейната най-добра приятелка. Някои завиждали на тяхната дружба и шушукали, че Лъжата използва  Истината, за да изпъква и да е по-забележима. Това естествено не било вярно, защото  Лъжата твърдяла, че много  я обича.

Пораснали момичетата и един ден Лъжата решила да напусне семейният дом. Искала да обикаля по света, да опознава нови прекрасни места,  да изпита вълнуващи приключения и емоции.

Истината не изпитвала такава страст и не придружила сестра си. Тя останала да живее тихо, скромно и почти незабележимо. Изминали няколко години. Истината започнала да погрознява, въпреки че била в разцвета на младостта си. Косата й оредяла и се наложило да я скъси. Под големите й сини очи се появили тъмни кръгове, заслабнала още.

Една сутрин се събудила, а над нея стояла наведена Лъжата:

-          Знаеш ли, изглеждаш ужасно. Какво се е случило с теб? – проговорила , а очите я гледали със съжаление.

-          Имам чувството, че вече не съществувам.  Бавно си отивам. – отговорила смутено Истината.

-          А аз се чувствам чудесно, страхотно, прекрасно! Всички ме обичат, боготворят и ако поискам ще ми се кланят. – изсмяла се леко презрително Лъжата. Русите й коси били още по-буйни, а очите още по-игриви.

-          Докато ти си линеела тук аз обиколих света, опознах различни хора и култури, накарах  ги да ми вярват, да ме харесват,  да ме следват. Живота е прекрасен!!! – продължила да се хвали сестра й.

-          Но хората знаят и че аз съществувам. – прошепнала плахо Истината.

-          Естествено, че знаят, но не са те виждали. И не трябва.  Ще се уплашат. Ще се натъжат. Милата ми, наистина изглеждаш зле. Кой би искал да те открие?  Да вярва в теб?

-          Но те трябва да ме обичат както обичат и теб! Не е честно! – започнала да роптае Истината. Дори се учудила на смелостта си да го произнесе.

-          Скъпа,  аз правя хората щастливи. Затова не те търсят и никой не се сеща за теб. Искаш ли сама да се увериш с очите си? Ела, ще ти покажа.

И двете сестри отишли на едно погребение. Опелото над ковчега било започнало, а свещеникът  приключвал литургията . Накрая той се обърнал към опечалените и заявил:

-          Вие си мислите, че нашия божи раб е умрял, но грешите. Това не е истина. Истината е, че неговата душа отиде в Рая, защото той беше добър християнин.

Истината поклатила изненадана  глава, но нищо не казала.

-          Видя ли? Хората не искат теб, а мен. Самозалъгват се, за да не страдат. Кой знае къде ще отиде душата му?

После двете сестри се смесили с опечалените и доловили други думи.

-          Баща ми не умря,  а всъщност се спаси. Беше  много болнав. – мислела дъщеря му.

-           Съпругът ми не умря, а ме изостави както винаги го е правил.  Пак ще трябва сама да се оправям. Сега кой ще ръководи фирмата? – мислела жена му.

-          Това беше божие възмездие. Най-после си отиде. Беше толкова алчен, че ме прогони от семейния бизнес. – мислел брата на покойника.

-          Истината е, че тази смърт ме освободи. Той беше доста стар, но поне ме подсигури . – мислела  доволна  секретарката на починалия бизнесмен.

Истината се почувствала ужасно възмутена от хората. Те си затваряли очите пред нея.

-          Искам да се прибера в къщи. Не мога да остана повече тук. – промълвила тя.

Лъжата я последвала, а усмивката й не слизала от лицето.

-          Видя ли сестро, как хората се самозалъгват.  Разбра ли защо ме харесват повече? Обичат моето лице, а не твоето.

Истината мълчала, макар че я боляло. Само смелите хора били достойни за нея.

И затова по света царува Лъжата. Тя е навсякъде лъскава и красива. А  ако някой се сети за Истината се пита дали съществува? Как ли изглежда? Къде е ? Дали ще я разпознае?

И бързо я забравя.




image











 

         

         



Тагове:   лъжа,   истина,   Тя и той,


Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bumerang - .
14.12.2020 18:14
Хора, които предпочитат лъжата пред истината, нямат основание да недоволстват, че са лъгани. Те си го заслужават.
цитирай
2. troia - Здравей!
14.12.2020 20:14
bumerang написа:
Хора, които предпочитат лъжата пред истината, нямат основание да недоволстват, че са лъгани. Те си го заслужават.


Съгласна съм с теб. Някои направо си просят да бъдат излъгани.:)))
цитирай
3. didige - Добра среща!:)))
15.12.2020 00:39
За жалост човеците сме такива.Трудно се намира и мъчно върви по този път към Истината. Много боли понякога. Мисля, че са необходими и двете / затова и са сестри/. За съзряването и будността е нужен и опит. Изборът , това вече е друго нещо.
Сега ми хрумна, че може и той да бъде от същото семейство :))) Интересно ще ми бъде да разбера как би постъпил в трудна ситуация и колко съзнателен би могъл да бъде.
цитирай
4. bumerang - .
15.12.2020 13:57
Хора, които "просят" да бъдат излъгани, аз не познавам, но щом казвате... Иначе е добра теза за оправдание на онези, които търсят кого да излъжат. Даже организирано.
цитирай
5. donchevav - Много пъти ми се е налагало да кажа на ...
15.12.2020 18:53
Много пъти ми се е налагало да кажа на близък човек някоя полуистина или направо лъжа - от ония, благородните, да смекча болката, разочарованието му и пр. Нещо от типа "Не се притеснявай, всичко ще бъде наред!".
Да, лъжата е и по-лесна за изричане, по-красива и лицеприятна, по силна, понякога страшна, на нея всеки е готов да повярва. Спомням си, че и аз имах подобен постинг по цитат от Байрон "Лъжата е замаскирана истина":
https://donchevav.blog/poezia/2014/05/13/lyjata-e-zamaskirana-istina.1264491
Едва ли ще можеш да отвориш линка, но в "Архив" е на 2014г., 13 май:)
И все пак - има нещо преобърнато в представата за лъжата и истината според тази приказка, нещо тъжно, мъчително... Иска ми се да не бъде така, истината да не бъде така трудно разпознаваема и забравена. И все още вярвам в това, което ме учеше моята баба: "На лъжата краката са къси":)))
Благодаря ти за хубавата притча! Прегръдка, Кате!
цитирай
6. troia - Здравей, Диди!
15.12.2020 20:11
Добра среща и на теб!
Истината не е за всеки, а някои дори имат алергия към нея.:)) Като пусна телевизора започват да валят едни Истини...:)
Ако Изборът е въз основа на опашата Лъжа според мен ще е грешен.
Поздрави!:)
цитирай
7. troia - Здравей, bumerang!
15.12.2020 20:12
Да, така казвам.:)
цитирай
8. troia - Здравей, Вени!
15.12.2020 20:21
Сещам се за един изтъркан израз: Не се притеснявай. Всичко ще се оправи.
Използваме го дори да знаем, че е Лъжа.
Ами всички сме хора, грешим, премълчаваме, понякога лъжем, а друг път търсим Истината, а като я чуем си мислим, че е Лъжа...Изобщо ситуации много. Човек цял живот се учи, но винаги може да го излъжат яко.:)
Радвам се, че разказчето ми е събудило някакви размисли на тази тема.
Сега идват и избори и предстоят много лъскави Лъжи и тъжни Истини.
Съжалявам, че краят ми не е весел, но това е логичния финал според мен. Ако го беше написала ти сигурно щеше да е по-оптимистичен.:)
Поздрави, приятелко!:)
цитирай
9. lexparsy -    Прочетох забравих и пак проч...
15.12.2020 21:05
   Прочетох забравих и пак прочетох...,
И този път май не ми хареса края на приказката ти Кате...
   Ами защото когато става въпрос за приказка, винаги ускаме да я чуем пак за лека нощ, за да и разберем поуката, и да подражаваме, докато порастваме.. :-)))
   А пък не ми се иска детенцето уж временно, но цял живот да се преструва че харесва и да имитира маската на Лъжата...
   Детето в нас трябва да разбере, че Истината както и Свободата, не се предоставят наготово...
   За да сбъднем приказните си мечти трябва не да ги наподобяваме чрез лицемерни маски, а да ги извоюваме... да ги търсим чрез смелост, женствена всеотдайна любов или мъжка доблест и чест...
   Чак тогава целуна да те жаба се превръща в принц, или пък той върши чудеса за да си извоюва да целуне спящата принцеса... :-)))
.... :-))) Не бе... това не е критика, нито рецензия Кате, А точно обратното! Много сме благодарни на твоята фантазия и това че ни размисляш...
   ... Чак сега се сетих че може би и аз това съм имал в предвид в тъпото си стихче "Ивестирани в Приказност..." (9.11).
   Приеми моите най-искрени почитания за дарбата ти да се вживяваш в приказност и да я ни я разказваш и размисляш даже илюстрована... :-)))
И ти пожелавам да си я сбъднеш през всичките вълшебни коледни празници!
   Лекс
цитирай
10. troia - Здравей, Лекс!
15.12.2020 21:51
Така ме критикуваш, че ме караш да се усмихвам.:)
Това е една от реалистичните ми приказки в които краят е копие на живота. Естествено това си е моята гледна точка, моята Истина, а други може да разсъждават по друг начин. Писането винаги е субективно и е резултат от нашата фантазия и от нашия житейски опит.
За съжаление сега Истината е толкова скрита, че понякога не може да се види и с лупа.
Благодаря ти за милите думи и за критиката.:)
Пожелавам същото и на теб, вълшебни празници и вдъхновяваща Муза!:)
Извинявай за скромният ми коментар, но не съм сладкодумна като теб. Даже съм мълчалива.:)
цитирай
11. batogo - !!!:))) Според моя опит, по-добре грозна Истина, отколкото красива Лъжа, Троя!
16.12.2020 12:46
Нищо не е такова, каквото изглежда на повърхността...
В грозната Истина е скрита Мъдростта, а в красивата Лъжа – порокът. Мъдростта е красив, хармоничен, дълбок свят, а порокът – водовъртеж от хаос и безумие, който те влече към дъното на живота. Останалото е въпрос на личен избор със съответните последствия... :)
Светли празници и много радост по Рождество, Троя!
цитирай
12. troia - Здравей, batogo!
16.12.2020 21:28
И аз мисля като теб. Винаги е по-добре Истината, но тя винаги е личен избор. Всеки с предпочитанията си.:) Уж никой не харесва Лъжата, но когато гали егото е много сладка.:)
Благодаря ти, че се отби при мен.
И аз ти желая весели празници и много, много здраве!
цитирай
13. vesever - Кати, много мърда и истинна прик...
17.12.2020 20:43
Кати, много мърда и истинна приказка си написала.
За съжаление масово светът е устроен с лъжа, но...вярвам, че има и друг свят, където царува Истината.
Прегръдки от мен!
цитирай
14. cinderellathespy - Небалансираният и лъжовен свят....
18.12.2020 10:34
Здравей, Кати!
Много интересна приказка. Сетих се за една максима, която обичам - "Само истината ни прави свободни"! И така е, да, отвсякъде сме заобиколени от лъжи. До такава степен сме свикнали с тях, че неусетно сме започнали да се чувстваме комфортно в този объркан, небалансиран и лъжовен свят. Но все си мисля, че дълбоко във всеки от нас истината живее и винаги е въпрос на време да излезе наяве, като в песничката на Емил Димитров и да обърне поляризацията - "Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас....". Хубави Коледни и Новогодишни празници ти пожелавам. В това объркано време бъдете най-вече здрави и сплотени! И центрирани в усещането за безусловна любов! Колкото и невероятно да звучи, аз продължавам да вярвам, че имаме път напред изпълнен с чудеса и щастливости!*
Прегръщам те,

Ели
цитирай
15. troia - Здравей, Веси!
18.12.2020 20:04
Ти си моята вечна оптимистка.:) Ако някога изпадна в депресия знам, че трябва да си поговоря с теб, за да се почувствам добре. Винаги вярваш в доброто и го виждаш там където аз не го откривам.
Благодаря ти.
Приятна вечер, приятелко!
цитирай
16. troia - Здравей, Ели!
18.12.2020 20:13
И аз мисля като теб, че Истината ни прави свободни. Забелязала съм, че тя винаги се появява, само трябва повече време и търпение. Когато я срещнем разбираме, че не е толкова грозна, тъжна или непоносима както се опитва да ни внуши Лъжата.:)
Благодаря ти.
Приятна вечер!
цитирай
17. pitwasilew - Казано е: "Не лъжи". ...
19.12.2020 15:57
Казано е: "Не лъжи". Закон!
цитирай
18. troia - Здравей, pit!
19.12.2020 16:41
Те още неща са казани, но няма кой да ги изпълнява.:))
Поздрави!
цитирай
19. pitwasilew - :)
19.12.2020 19:15
А, няма кой. Пълно е с народ. : )
цитирай
20. troia - Вярно е.
19.12.2020 19:32
Хора много, но акъл малко.:))
цитирай
21. pitwasilew - :)
20.12.2020 10:25
Аз продавам.....мозък....
цитирай
22. troia - Много си хитър.
20.12.2020 11:45
Продаваш, а не подаряваш.:)))
цитирай
23. pitwasilew - :)
20.12.2020 12:42
Ма мани!
цитирай
24. troia - :)
20.12.2020 14:53
:))))))))))
цитирай
25. nbrakalova - Точно така! "Никак няма да умрете!..."
20.01.2021 19:26
Първата лъжа, която поддържа надежди и носи утеха в живота...
По разни причини с ясни и неясни подбуди Истината се отбягва, дори се пазят от нея...

"...но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото." (Битие 3:4,5)

Е, познаваме ги...

Разбира се, в живота ни има много лъжи - някои любими, от други не можем да се освободим. :)

Истинен разказ.
цитирай
26. troia - Здравей, Наде!
23.01.2021 12:52
Наистина лъжите са толкова сладки. Като бонбонки.:)) Понякога ме засипват с тях, поднасят ми ги с финес, обиграно, срамежливо, искрено или с чаровна усмивка. Как да не ми харесат!:)) Наистина са любими.
А понякога като чета коментарите ти се учудвам, че мислим толкова еднакво. Това е истина.:)
Поздрави, Наде!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 1014084
Постинги: 753
Коментари: 8670
Гласове: 27763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031