Снегът се топи. Снегът се стопява.
Разкисва се, скашва и се из па ря ва.
Спешно и бързо снегът ни напуска,
не му се остава за друга закуска.

Снегът се топи изглежда от мъка.
Глухо тъгата му тътне в улука.
Наточили остри висулки стрехите
бъркат на зимния ден във очите.

Стръмно трошат ледени пръсти,
по тротоарите мокри се пръскат.
Киша - следите на белия сняг
покрай бордюрите още личат.

Дъжд заваля. Порасна в проливен -
сигурен знак - снегът си отива.
Тече по паважа тъжна снежна вода -
ридае и стапя се, чезне снегът.


Унило и кално е вече навън.
Снегът сякаш бил е младенчески сън.
Дъждът изличава последни петна.
Напуска ни, свършва, умира снегът.

януари 2016 г