Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2021 08:19 - НАКЪДЕ НАПРОЛЕТ
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 563 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дълго след Втората световна война германците (западните, щото източните бяха като нас) живееха със смазващото чувство за вина относно милионите жертви, дадени в името на идиотската идея за световно господство на една раса. Горе-долу по същото време двойно повече човешки животи отне комунизЪма, особено в сталинския вариант, но това не доведе до чувство за вина у комунистите, обезсмислили цялата човешка природа и развитието. Което също трябва да се помни.

   В каквато връзка обаче не бива да се забравя и управлението на ГЕРБ. Заради катастрофичната демография, респективно упражнения истински геноцид спрямо българския народ, на чийто гръб над десет години се угояват престъпници и техните прислужници, ликвидирали надеждите за справедливост и просперитет на три поколения (X, Y и Z), смазани от бедност и болести или прогонени да търсят щастието си по целия свят.

   Прошка – може, но забрава – не. Откъдето идва и ползата от историята. Която, макар и интерпретативна наука, трябва да се бори за казване и не забравяне на истината. Защото истинската история е учителка на народите, а не оная, която ги заблуждава, прославяйки наци(онали)зма и довеждайки обществата до деморализация и разпад. Примери за което – бол: от римската до руската империя.

   Та изборите са този демократичен акт, който предполага да изберем истината. При това тази, до която сами сме достигнали, а не тази, която ни е наложена като на добичета. Затова са и периодическите политически прегледи, които правим. Не да внушаваме позиции на добичетата, а да изостряме преценките на гражданите. Защото без граждани няма демокрация. Тоест, демократичната държава е на гражданите, докато тоталитарната – на Луи XIV, Ленин, Хитлер, Сталин, Тито, Тато, Боко и други средновековни издънки, които ни баламосват до ден днешен не само в Северна Корея, ислямистките и латиноамериканските държави, но и на демократо-подобни мутренски територии  в ЕС, наречени Унгария, България, а вече и Полша.

   Изборите били емоционален акт! Айде бе?! Затова ли не можем да вденем, че като ни купуват за 50 лева, не струваме нищо?! И вижте само кой ни купува! Забогателият простак! Понеже "в последните години простащината затлъстя и разполага с ресурси да си купува колкото иска власт", светва ни рекламистът Радослав Бимбалов. Ама ние не обичаме тези, които ни казват истината. И въобще не обичаме истината, за да не събужда разума и съвестите ни.

   Ще кажете, че не се интересуваме от политика, понеже тъй и тъй няма кого да изберем. Това пък е философията на онези, на които не само 50 лева не са дали, но и хептен нищо не са обещали. Ако че и сегашното даване е като едновремешното на капачки за буркани, портокали и банани за всеобща радост на маймуните.

   Все едно, специално за великите българи специално през 2021 година няма да се роди нов Христос. Затова ще трябва, като всички, сами да си потърсим по-добрите управници. Във връзка с което към днешна дата не вярваме да е останал някой, на когото да не е ясно къде се намираме по стандарт и въобще демокрация, а именно – на дъното на Европа. Въпреки мотивираните от мутрите добичета, които се правят на улави, пълнейки социалните мрежи със снимки от софри с шишета и мръвки. Понеже пък "в последните месеци, уж пред прага на невиждана икономическа криза, премиерът лично раздаде милиони, за да увеличи заплатите на огромна част от раздутия административен апарат", припомня Бимбалов. Според когото, "това мятане на банкноти не беше просто популистки акт. Трябваше да се напълнят хранилките на тези хора, които приближават половин милион души. Заедно със своите близки те вероятно формират една внушителна група от над милион българи, привикнали да се хранят от шепата на Борисов. Към тези зависими хора прибавяме и онези, които гласуват под строй, организиран от местни васали в различни крайчета на България."

   На добичетата на ясла ще разчитат и на тези избори управляващите от ГЕРБ, ОП, ДПС и ВОЛЯ. Както, междувременно, всички управляващи. Кои ще са другите кандидати за хамама на 4 април?

   Крайно е да твърдим, че в парламента няма опозиция. Има. В лицето на БСП. Ама тя е дотолкова втръснала, че не я приемаме за различна от статуквото. Още повече сега, когато не може да разчита на ветрилото, на крилете на което се появи президентът Радев. И когато е по-вероятно резултатът на столетницата да бъде сведен до най-твърдото ядро, колкото и Корнелия да се хвали, че на предходните парламентарни избори вкарала в парламента двойно повече депутати. На предстоящите, имайки предвид броженията вляво и следвайки обичайната червена синусоида, по-вероятно е бройката отново да спадне наполовина.

   Дали това ще е добре? Може и да е. Вярно, че другата алтернатива не е кой знае каква, ама пак е нещо, като имаме предвид протестната вълна.

   Стара муцуна в развлекателния бизнес, но в нов (политически) вариант е Слави Трифонов. Който ще разчита на гласовете от референдума преди четири години. Подадени тогава обаче не "за" него, а "против" ГЕРБ. Да не говорим за сегашната му политическа платформа, хаотично стъкмявана от сценаристите на база тотално опозиционно говорене. И мислене, подобно на онова от зората на демокрацията, което за да бъде променено от опозиционно в управленско, трябваше да мине през цяла петилетка на узряване. До Иван Костов.

   Не че по принцип сме толкоз недозрели. "Природонаселението ни е тъпо като всяко световно природонаселение". Лошото на което, според Иво Беров, е, че не признава грешките и провалите си. "Поради една съкрушителна причина, основана върху основите на разсъдъчността“. Която разсъдъчност, ако съществиваше, „те не биха били нито простолюдие, нито природонаселение, нито широки простонародни... Маси. Ето причината". При което специално нашият проблем е по-скоро в това, че "така наречени политици са просто махленски тарикатчета, сдобили се с власт". Тоест, че не можем да излъчим отговорен политически елит.

   Затова се стигна и до последните антиправителствени протести. На които пък не достигна критична... Маса. За да съборят управлението. И така се зададоха по-скоро въпроси, отколкото заявки за политически промени. Или, както се изрази Веселин Стойнев, в протестите влязохме заедно, но от тях излязохме поотделно.

   Опити да ни обедини прави Отровното трио. Как обаче да се обединят левичарите на Манолова с тъмно сините от "Демократи за силна България" и Господ не знае. Което, в крайна сметка, "и на мен не ми харесва. Но виждам Манолова като инструмент. Нарекох я "крива щанга", коментира главният обединител Николай Хаджигенов, който оправдава новия Отечествен фронт със ситуацията "на живот и смърт". Макар на фронтове да сме се нагледали и от фронтове да сме се напатили. И преди, и сега.

   Всъщност, Манолова отстоява някакъв либерален фасон. За мерило на нейната сила обаче се вземат последните кметски избори в София, когато на първия тур тя бе подкрепена от БСП, а на втория – и от другите опозиционни формации. Докато сега с нея са Дончева, Делчев и подобни, което надали означава много.

   Реален опозиционен субект е коалицията "Демократична България", затова ви предлагаме нейните политически приоритети: разграждане на задкулисието в лицето на ДПС; укрепване на евро-атлантическата ни ориентация; гарантиране на енергийния суверенитет на страната; реабилитиране на парламента и политическото представителство; лустрация на зависимостите от тоталитарните служби; реформиране на прокуратурата, Висшия съдебен съвет и цялата право-охранителна система, включително чрез промени в конституцията; рестарт на регулаторните и контролни органи в държавата; радикална модернизация на икономиката; развитие на човешкия капитал; реформиране и демократизиране на изборния процес; цялостна стратегия за гарантиране свободата на медиите.

   В заключение: свиквайте, че няма да има спасители от сорта на царя и пъдаря. Единственият, набеждаван сега за такъв, е  президентът. Той обаче няма да е субект на парламентарните избори. Някои си въобразяват, че след вота няма да се състави правителство и така на Радев ще се удаде възможност да управлява служебно до извънредни парламентарни, които да съвпаднат с президентските избори. Но това надали ще се случи. Щото напролет най-вероятно ще се очертае още по-нелицеприятно статукво, което още по няма да иска да си остави каруцата в калта.

   Статуквото е системната грешка в българската политика. Затова трябва постоянно да го разбъркваме. Защото това е единственият начин да се оправим. Стига сме викали неволята!

 

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 269404
Постинги: 137
Коментари: 83
Гласове: 845
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930