Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2009 02:59 - Вечното приятелство
Автор: tili Категория: Други   
Прочетен: 2665 Коментари: 7 Гласове:
2



Истинското приятелство е вечно. То не знае граници и време, не се гордее, не държи сметка за дреболии, преодолява всички пречки по пътя си. То преодолява дори смъртта.
Поздрав на всички мои приятели, където и да са сега!





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Да!)))))
10.03.2009 07:25
Да!)))))
цитирай
2. lubara - За приятелството
10.03.2009 19:25
- Историята на две снимки или как открих Иракли -

Годината 77, която завършихме строително инженерство с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето . Знаете ли къде е Иракли , ни попита майката на единия , която ни намери карти към Ленински районен съвет- на бунгало с три легла . Какво повече ни трябваше?
Иракли , за пръв път го чувахме това място , там имаше една гора , един пионерски лагер
и 5-6 бунгала . И морето .
Десет дни бяхме на много еднообразен режим . До обяд плуване и плаж , след обяд мента и плаж , вечер бира и пресен сафрид от морето, където излизахме само за емоцията , имаше кой да я лови рибата . И това в пълна изолация от света . Само за храна се засичахме в пионерския лагер с мальоците и ръководителите им . Бяхме дори поканени на лагерния им огън . Единият от нас /не аз / бе хубавец и отнесе доста искрящи погледи от някои пораснали вече пионерки . От тези дни имам една снимка , тримата на плажа , млади и безгрижни .
Но явно това отшелничество не ни е било съвсем достатъчно , защото след месец заминах- ме пак на море в Созопол , но с момичетата , за които есента се оженихме . А това е друга история .
Сега тези двама приятели ги няма , единият остана на 42 , другият преди около година си отиде . Аз , който се определям като неподреден в амбициите си , подвластен на емоцията , а пък същевременно склонен към рискове в прекарването на свободното си време съм тук , а тях вече ги няма . Понякога ми липсват .
Та след морето минах през Казанлък , имам много роднини там . Вървях си по пътя и изведнъж без да разбера как и защо влязох в едно фотоателие . Сигурно съм искал да се запечата на лицето ми това спряло откъм действие време , едновременно сладко и в дъл- бочина леко тревожно с идващата неизвестност на бъдещето .
И защото такива мигове като Иракли са толкова редки , затова си ги спомняме с голямо удоволствие и малко тъга .

В памет на Митко Влаев и Графа

03.01.2007.
цитирай
3. eleonoraknyazheva - Съгласна съм.:)
10.03.2009 23:10
Поздрави и от мен.:)
цитирай
4. tili - Е, какво по-прекрасно
11.03.2009 01:05
от този спомен. Направили сте си ергенско море, вместо тъпите ергенски партита.Човек е жив, докато някой го помни. Аз и затова реших да пиша тук, защото вярвам, че думи, пуснати в пространството се носят вечно в ефира, а някои неща заслужават вечна памет.
Много благодаря, че се допълваме!
цитирай
5. glarus - hubava tema
12.03.2009 01:26
Ako samo znae6 kak mi se iska ako moga s protegnata ruka da vurna malko vremeto nazad. Cheteiki Lubara si mislq che ve4noto priqtelstvo e onova nai - svidno nesto koeto ostava dokato ima u choveka pamet za da go krepi.
To prosto nqma cena!
цитирай
6. tili - Не се натъжавай -
12.03.2009 13:49
ако човек има или е имал истински приятел - това го зарежда с благодарност към съдбата доживотно. Важното е да не пропускаме моментите да си показваме, че се ценим и обичаме, но вярвам - това се чува и в отвъдното.
цитирай
7. veselinvalev - tili, този твой пост и коментарите ...
14.03.2009 19:35
tili, този твой пост и коментарите под него ме накараха да си спомня и моите мъртви приятели. Да поговоря с тях... И да си поплача
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tili
Категория: Други
Прочетен: 4610947
Постинги: 435
Коментари: 9213
Гласове: 41667
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031