но е хубавооо и има живот!Усмихнат ден!

но гледам, че и ти си се включил. Така се опознаваме по-добре. Усмихнат ден и на теб!

По т.4 ни пиши заедно!:)))
Е,може и на Лексикон да прилича,но на мен ми се струва,че смисълът тук е по-дълбок...
Радвам се,че "пое топката"!
Не само я пое,но и здрараво я хвана!:)))
Да,това са неща,без които можем да живеем,но я си представи дните ни без тях...
До среща!:)

статистика, според която българите сме били най-нещастни, ще кажа:

1) Защо да съм нещастна, като си имам море и обожавам да си хапвам порция цаца или миди с биричка, като се наслаждавам на гледката от някое крайбрежно капанче? :)
2) Все още мога да пия вода от чешмата, което, според мои познати, в някои държави в чужбина вече било невъзможно.
3) Мога все още да си пийвам кафе, защото кръвното ми е ниско. Цигарите ги отказах по собствено желание, а не заради забрани или кризи. Тия дни ще стане една година вече. :)
4) Има още какво да оправям в дома си, което ме стимулира творчески и липсата на много пари накуп биха ме лишили от удоволствието да измисля поредното оригинално ноухау.;)
5) Щерка ми редовно ме разсмива с по някой типично детски бисер, без което не си представям и един мой ден.;)))
6) И накрая, но не на последно място - мога да драскам стихчета, рисувам, плета, шия, бродирам, майсторя разни нещица (т.нар. приложно изкуство), което може да не правя всеки ден, но самата мисъл, че го умея, ми действа успокояващо, че никога няма да скучая.

Толкова от мен, Лили.:) Сигурно не съм се сетила за още куп неща, но нали трябва да спазвам ограничението до 6. ;)

А твоята щерка е безценно камъче! То и само това ти стига...

В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.

Превод : Цветан Стоянов

Точка 5. и точка 3. и аз ги любя.

ОТГОВОР
1. Созопол и Каваците през юни, и то първата половина. Сезонът не е започнал, всичко е чисто и подредено вече, слънцето е почти лятно, водата все още не толкова, но става.
А чувството, че си само на разузнаване, за два , три дни, и че отново ще дойдеш, но тогава сериозноооо, за поне десет дни. Чудесно е!

2. Плуването в морето, обикновено сам, разбира се. Далеч зад шамандурата, особено когато на брега има вълни, а навътре водата подскача , по-мощна и спокойна, когато ти са навътре, а на далечния бряг са тези, които се плацикат и не могат да усетят какво е да се втурваш срещу вълната, да се обръщаш по гръб, за да те заслепи слънцето, и когато излезеш навън, мускулите ти да са набъбнали и изтощени.

3. Горе на Централна Стара планина, наоколо да е все планина, да е зелено, тихо, вятърът , когато се излегнеш , където ти падне, да е над шапката ти, да се обърнеш с очи към облаците и да не мислиш за нищо.

4. Бира, студена, с бате Наско. Или като му се обадя, да каже: "Кога ще се видим". Винаги го казва.

5. Да съм с жена ми, но преди десет години, да е надвечер, да се спускаме от Каваците надолу през Харманите към Стария град, след като си се катерил по шосето откъм Смокините, да се ширне морето пред теб, да е бурно, но не много, да те разхлажда вятъра и да предчувстваш вкуса на пържената риба, там в някоя кръчма, която ще си избереш, когато се умориш от тълпата в центъра, пред амфитеатъра.

6. В последните три години. Да напиша нещо, което предния ден изобщо не ми е било в ума. Да го лашна в няколко сайта, и след месец да се чудя, как съм могъл да го измисля!

Прекрасно. Без това за бате Наско и Среднобалканските дебри. И твоето недостижимо за мен писане. Другото ми е любимо. Памет, памет, Любо! За пътя от Каваците до Созопол през лозята и пясъците към Харманите.Само че - преди повече от 10 години всичко застроиха и разкопаха. А за морето и точно това и точно в този сезон - мога да изпиша томове! Пак си се размахнал щедро и на широко, брат'чед ;-))) Благодаря ти!

Аааа, бате Наско няма да го пипаш! Знаем се от 66-та, приятели сме от 69- та. Ха, то четиридесет години точно.
А централна Стара планина е незаменима. Хайде, среща другата седмица в Априлци. От квартал Видима до хижа Плевен-само час път. Стръмничък, но не е опасно много. После те оставяме на хижа Плевен, на другия ден отново те взимаме. Там има страхотна гледка, има барче, манджички, ще изкараш един ден, какво толкова.
После ще искаш още, сигурен съм!
П.С. Със Симчо , ако искаш, ще ти носим статива! Знаеш ли какви картини можеш да нарисуваш, нямам думи!

ходя аз малко до Варна при приятели, но не на плаж. До Каварна има един миден развъдник с кръчме - не ти е работа ;-))) Но благодаря за поканата! Да поздравиш бате Наско! Просто не го познавам, но щом ти е стар приятел - значи е готин!
Стръмничък път - как не! Стигат ми кулите на Нотр Дам за тази година ;-)

За къде сме без My computer? Непростим пропуск. Сега и да се разкайвам и да се тръшкам, все тая. Надявам се той милия да ми прости пренебрежението в текста, защото то иначе, аз не го изпускам от погледа си. Ами така де, в него са всичките ми приятели от цял свят.
Поздрав, Руми

и моите шест подстрекателко ,ТилиЛили :))))))

1.Шумът на морето привечер,на едно точно определено място,където камъните въздишат при отлив.
2.Целувката от сина ми за лека нощ.
3.Текила на разсъмване с любимата ми приятелка на шезлонгите по плажа.
4.Търсене на нещо си из сайтовете и намиране на друго много по интересно от търсеното,както например вчера ми се случи с Влюбените разкази на Димитър Шумналиев.Хвърли им едно око Тили :)))
5.Откриване на разни листчета изписани с понякога странни и за мен самата неща из чантите ми.
6.Споменът за една трапчинка,която обичам на фона на най древния джаз...

Дано ти е било интересност,Диригенте :))))

Ей, това 3. -тото на elineli много ме впечатли!

то аз не че да се оправдавам и да търся там някакви си косвени доказателства, но аз таковата, там нали пиша за информацията (независимо от източника). Е, вие можете ли да ми кажете по-голям източник на информация от Google, любезно предоставен от моя сладък лаптоп?
Е, възстанових взаимната ни любов с него... уфффф, и компютрите си трябва да ухажваме, че закъде сме без тях в тия времена.

русалкови неща.За шушукане :))))
Поздрав за теб пътешественико ...от безопасната аз :)))

машинариите, защото съм пълен технически профан. Убедена съм, че в тях има душа ;-))) Понякога, когато колата ми не пали веднага я погалвам по таблото и казвам:"Хайде, миличка, нали знаеш, че те обичам!" И тя - цък - готово! А синът ми вика "Мамо, ти няма ли да порастнеш някога? " Няма пък!!!

Животът се състои от подробности, да!
Всичко е важно. А най-важното е как го осмисляш.

Нарочно ви поканих с Княжна, за да видя на какво се кефят сирените, когато са на суша ;-)))
И в общи линии, виждам че са почти като нас - простите смъртни. Само дето аз бих заменила текилата с Кампари или едно бърбънче. По т.6 мълчааа. Но пък обичам също древен джаз. Бикс Байдербек, например - "Sentimental baby are you"

По принцип съм съгласна, но тук не става много дума за мислене / поне при мен/, а за поглед през душата. Привет!

Особено ме впечатли с 2 точка. И аз обичам звуците на деня, които ми подсказват, че наоколо има живот. Моторни резачки не съм чувала отдавна, но ти ми ги припомни. Преди много години от едната страна на блока имаше къщички и от там идваха звуци като кудкудякане, плискане на вода по двора - звуци на селски бит. Тогава минаваха и каруци, даже крави пасяха. Беше невероятно. От другия балкон пък бяха типичните звуци на панелния квартал. Сега е по-бедно на звуци.
Не ми пречат даже звуците от околните апартаменти.
Благодаря, че се отзова и че ми припомни позабравени гледки и звуци.

за подкрепата hel ! Размисли ме и ме поизмъкна от разни съмнения. И ето - родих шедьовър - ;-)))))))))))хахахах
Хубаво е да си припомни човек забравени неща, които си мисли. че са бевъзратно отминали.

Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един - умрял за правда -
до мене настаниха.

"Защо - той тихо ме попита -
умря?" - "За красотата."
"А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя."

И през пръстта се заприказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.

Емили Дикинсън
Превод: Цветан Стоянов

И правдата и красотата са божествени. Както и стиховете на Емили Дикинсън.
А ти си написала прекрасен пост за живота в твоя блог. Как ми се иска да погоним пръчката с Тото! Дори и да ни отвее при магьосника от ОЗ ;-)))

О, той само това чака... :)

Колкото до самото щастие, ще цитирам една чужда мисъл, която често ми изниква в съзнанието, когато се опитваме да го дефинираме:
"Истинското щастие е нещо отрицателно: то е липса на нещастие" ...

че допълни общата картина и с тази дефиниция ;-)))